„ На 4ти километър сме“

Оказва се, че вътрешно-семейната ни комуникация е код, неразбираем за трети, не-бягащи, страни. Разбрах това един ден, когато мъжът ми Емо беше с моята майка и с децата някъде в Южен парк. Аз имах работа и се присъединих към тях по-късно. Бях на фонтана в Южен и звъннах на майка ми, за да ми обясни къде са. Майка ми вдигна телефона и започна да се опитва да ми даде указания за местонахождението им.

„Помниш ли, маме, през 2011 - Никола беше на няколко месеца - се разхождахме с теб с количката с бебето и се спряхме на едно мостче. Аз бях облечена в пепитените ми панталони и една бяла ризка и тъкмо се бях подстригала. Помня това, защото….( тук следват около 5 минути от неизчерпаемите спомени на майка ми, основно – причините, заради които се е подстригала в онзи безкрайно далечен ден)…..

- Така и не разбрах къде сте в момента… – прекъсвам я мрачно.

- Еми на това същото мостче за което ти разказвах досега, как другояче да ти го обясня!

….Мостчето, на което майка ми е стояла с прясно подстригана коса, обута в пепитените си панталони през 2011…хващам се на бас със себе си, че скоро няма да ги намеря.

Слава Богу, чувам гласът на Емил да избоботва на заден план – „Абе на 4ти км сме“. Замисля се и добавя: „Ако бягането не е наобратно. Ако бягаме наобратно сме в края на 2ри км.“

Става въпрос за точки от трасето на 5кмрън. За външни хора е неразбираемо. А на мен по-точно няма как да ми го обясни.

След малко съм на въпросния 4ти километър от трасето в Южния Парк. Верно, имало мостче. Майка ми недоумява как може при толкова подробното описание на локацията, предоставена ми от нея ( то не беше прическа, то не беше десен на панталоните), аз да не съм се ориентирала, но за сметка на това да съм разбрала Емил само от краткото: „На 4ти километър сме“.

„ На 4ти километър!“ – майка ми повтаря неразбиращо указанията. Натъртва на всяка сричка. В разочарования ѝ поглед разчитам, че ако питате нея, мястото ми е на един друг „4ти километър“, дето е пак в София, но не точно в Южния парк. 

Тя не е единствената, която смята, че с това бягане сме за лудницата. Няколко от общите ни познати, които не бягат, не могат да разберат сладостта на спомените ни от рода на:

 - Помниш ли как вечерта преди маратона в Сингапур проникнахме на частното парти на Гучи и се напихме като прасета? Колко ни беше трудно да бягаме на другия ден…

-То не може да пиеш вечерта преди полу-маратон, да спиш 3-4 часа и да очакваш да държиш добър пейс след това.

Или някой приятел споделя, че има вила на Ярема. Иска да си разкаже за вилата човекът, но този шанс няма да му бъде предоставен така лесно…..- Ееее – прекъсвам го, - много е хубаво на Ярема, аз там ДНФ-нах на Витоша 100 през 2019.

-Е пак по-добре – влиза ми Емо в тона- отколкото да ДНФ-неш на Студена, както направи на В100, само че през 2020.

Дори и съответният приятел да има втора вила – на Студена, пак няма да може да се включи пълноценно в раздумката. Защото се започва анализ на подготовката ми или липсата на такава, довела до ДНФа ( Did Not Finish). И разбира се, разговорът е отишъл много далеч от темата за вилата.

От една страна разбирам как това е адски досадно за хора, които не споделят семейната ни страст към любителското бягане. От друга – не виждам смисъл да не бъда себе си. Всеки си има страст и по-добре да живее живот, в който страстта превръща ежедневието му в празник. Аз винаги се опитвам да изслушам и хората, чиито интереси не споделям. Важното е да имаме цели и стремежи, които да осмислят живота ни и да го превръщат в празник.

И има ли нещо по-хубаво от това точно най-простите и достъпни неща като бягането, да го превръщат в такъв? За мен – няма. И имам късмет, че въпреки многото разногласия, които имам по други теми с мъжа ми, той не само разбира, но и споделя моята страст към бягането.

Та в семейството освен, че си живеем в балона на вътрешно-семейния жаргон, живеем и в друг балон – този на ежедневието на любители-бегачи, в което трябва да се отдели време за половин до 1 час за тренировка по бягане, поне 6 дена в седмицата.

Определението за лудост, което според майка ми толкова много ни отива, отдавна всъщност е дадено от Айнщайн:

Лудост: да правиш едно и също нещо отново и отново, и да очакваш различни резултати.“

Ние с Емил, като достойни представители на движението „4ти километър“, бяхме влезли в тон с определението на Айнщайн за лудост и допреди година-година и половина, правехме една и съща тренировка всеки ден – 5 км със среден пейс – нито много бавно, нито много бързо, без разнообразие, без интервали, без ускорителни и без дълго бягане. Чудехме се защо сме „ударили платото“ и не можем да смъкнем под най-добрите ни постижения, които постепенно хващаха паяжина.

Като поговорихме с хора, които разбират ( колкото и да разбираме от всичко, е добре да говорим и с хора, които наистина разбират от това-онова), се оказа, че виновни за липсата на напредък всъщност са еднообразните тренировки, които правехме всеки ден преди работа, с цел – „ да съм бягал/а днес, за да ми се махне от главата“.

Започнахме да разнообразяваме – интервали, фартлек, наклони, дълги бягания и тн. Открихме, че по време на някои от тренировките, си даваме повече зор, отколкото на истински състезания. Например, аз си правя интервалите обикновено в четвъртък, и по тази причина четвъртък ми е доста омразен ден. Като се събудя и се сетя какво ме чака, най-голямото ми желание е да се завия през глава и пак да си легна. Но понеже съм видяла резултатът от еже-четвъртъчните си усилия в състезанията, си казвам:

„Направи нещо днес, за което утре ще си благодарна на себе си“

Та при актуализацията на тренировките ни установихме, че са ни нужни стабилни маратонки, с които да тренираме по време на ежедневните тренировки, а не по време на състезание.

Залагайки на спартанската поговорка „Повече пот в тренировките, по-малко кръв в битката“, знаехме, че са ни нужни универсални маратонки и по тази причина избрахме Noosa Tri 13. Спряхме се на неутрална обувка, която не е толкова лека ( женският модел е 185 гр), но пък е достатъчно стабилна и омекотена, за да поддържа всяка от различните по натоварване и интензивност седмични тренировки.

Така че, ако видите двойка, която сутрин бяга в широкия периметър на кв. Витоша/Ловен парк/Студентски град/Лозенец/Южен Парк, има известна вероятност да сме ние с Емо. Загледайте се по-внимателно, тоест- заслушайте се. Ако докато бягат, съпрузите успяват и да спорят за нещо разпалено на висок глас, едва поемайки си въздух, вероятността да сме ние, нараства. Ако въпросната двойка се е изгубила под вещото ръководство на мъжа по време на тренировката из неасфалтираните улички на южните квартали, и бездомните кучета са ги погнали с яростен лай, вероятността да сме ние нараства на 95%. А ако сме обути в тези красиви маратонки ( мъжката и женската Noosa Tri 13), това вече със сигурност е семейство Йотови, които си правят ежедневната тренировка с тези красавици:

Тегло: 185 гр ( женски) и 224 гр (мъжки модел)

Дроп: 5 мм

Неутрална пронация

Омекотено приземяване, благодарение на FLYTEFOAM технологията

Връщане на енергията, благодарение на GUIDESOLE технологията

Може да се носи и без чорап ( това е маратонка, създадена за триатлонисти)

Препоръчвам с цялото си сърце Noosa Tri 13 за ежедневни тренировки. Както казах, според мен, малките неща, на които сме се отдали с ежедневно постоянство, са решаващи за добър резултат в решаващите дни на състезания и „нусата“ е идеална за тази цел.

Не препоръчвам Noosa Tri 13 за самите състезания. Живеем в разглезената ера на супер леките състезателни модели с карбонови пластини. Ако сме имали късмета веднъж да опитаме от тях, е трудно да се състезаваме с нещо друго.

Надявам се всеки човек да намери своята страст и да я следва, независимо дали за това са му нужни маратонки, щеки, софтуерен код, хирургически инструменти, четка за рисуване или каквото и да е. Аз чакам да ми се оправи травмата на крака и нямам търпение да ходя да си тренирам. Чакам да стана сутрин, да си обуя маратонките и да пробягаме семейно през 1ви, 2ри, 3ти, 4ти и 5ти км от Южен парк. Мисля, че само живеейки живота си със страст, независимо каква е тя, стига да е градивна, и само преследвайки целите си, ще се спасим от посещението на другия „4ти километър“.

(* „4ти километър“ е разговорното наименование за болницата за психиатрично лечение „Свети Наум“ и е станало нарицателно за лудост)


изготвено от
portrait

Ния Йотова

Директор бизнес развитие в ZenArt VR (компания за разработка на VR) от София


Клуб: 5kmrun

Моите дисциплини
10k Полумаратон Трейл бягане

Искате да научите повече за общността на ASICS FrontRunner?