СПОДЕЛЯНЕ
или как да избягаш първия си ултрамаратон?

Всяка прилика с действителни лица и събития не е никак случайна.

Всичко започна още преди няколко години, когато гледах на хората, завършили Витоша 100 като на извънземни. Оказа се обаче, че тези хора са си съвсем "обикновени" работещи симпатяги, за които бягането е не е просто страст, а голямата им любов. Дори познавах един такъв, моето рънинг бъди Станислав, който не само е завършвал бягайки В100, а е правил дори дуатлон. И си казах щом той може Витоша 200, защо аз да не мога поне Витоша 100?

Та всъщност тазгодишното ми участие на Витоша 100км, започна още миналата година, когато се отказах на пункта на Ярлово. Всеки атлет знае какво е да види срещу името си в класирането DNF...е именно тогава реших, че каквото и да става, това няма да се повтори.

В началото на тази календарна година бях страшно мотивирана да се подготвя добре и да направя хубав резултат. Всичко започна обещаващо, докато не трябваше да се "затворим" вкъщи по време на карантината. Не толкова честото бягане, както и обездвижването си казаха думата, въпреки че се опитвах да намирам възможност да бягам из врачанския балкан и да поддържам форма. Започна се постепенна отмяна да всички планирани състезания, а около средата на месец май дойде и съобщението за отмяна за Витоша 100....така не ми се чакаше до 2021г. за поправка....

Скоро обаче ситуацията се подобри и се оказа, че състезанието не е отменено, а просто отложено за по - късни дати: 25-26.07. Това се оказа една от най-хубавите и в същото време най-стряскащите новини. Отвориха регистрацията. Записах се. И тогава започна всичко.

Месец преди старта започнах да си задавам въпросите, които вълнуват всеки, на когото му предстои да избяга първия си планински ултрамаратон. Имам ли достатъчно километри...разбира се, че не. Добре де имам няколко дълги бягания ( около и над 30 км), но не са трейл - следователно естествено, че не съм подготвена. Имам месец...за нищо няма да стигне. Взимам решение, че така или иначе няма да мога да се подготвя и е най-добре да не променям нищо по тренировъчния план, както и с режима на хранене. Ще направя няколко по-дълги бягания по трасето, ще продължавам да си лежа вкъщи, четейки книгите за най-великите ултрамаратонци в света и ще се моля да ми се усмихне късмета на начинаещия.

Седмица преди старта...напрежението се покачва...усещат го всички, на които им се налага да комуникират с мен. Прогнозата за времето за уикенда се проверява по 16 пъти на ден, а също толкова пъти се и променя...от 30 - градусови горещини до порои с гръмотевични бури. Намалявам обема на бягане и увеличавам пицата и пастата ( имам добро извинение все пак ще ми се наложи да избягам 100км в края на седмицата). Това май се оказа най - хубавия период от цялата подготовка.

В деня преди старта цялата екипировка е подредена на дивана в хола и се проверява по няколко пъти. С кои бутилки да бягам? Колко гелчета да си сложа в колана? Да бягам ли изобщо с раница? Да взема ли ветровката? С кой челник да бягам : с по-лекия или с този, който свети по-силно? Все въпроси, чиито отговори цял ден променям. Отново трябва да хапна...висококалорична храна...е да де, ама на мен вече не ми се яде. Коремът се е свил на топка. Но аз "не се притеснявам". Отивам и каквото стане.

В деня на старта не говоря с никой, който не знае за Витоша 100 или по-скоро не говоря с никой изобщо :D . Отивам да се сплета плитки ( това е най-удобната прическа за бягане, пък и на мен ми е късметлийска). Опитвам се да заблудя всички, че не го мисля, ама нямам нищо друго в главата освен тези 100км. Обмислям да отида да видя финиширалите колоездачи, но преценявам, че това много ще ме измори и се прибирам да спя. Е правих всичко друго, освен това...В 18:00ч. поръчвам голяма пица и я изяждам, докато слушам как гърми и се моля да се извали до старта...

На старта и самото състезание. Тук се очаква да е най-дългата и подробна част. Но не. Нищо не е такова, каквото сте си го представяли. Никога няма да сте достатъчно подготвени. Половината от тези километри може да избягате с краката си, но за втората половина ще ви трябват кураж и много силна воля. Всичко зависи от моментната ситуация: как си спал, какво си хапнал, какво е моментното ти физическо и емоционално състояние. Но все пак има и щастливци като мен през цялото време бягаха с всеотдайни съотборници, които да ми светят с техните челници ( бях избрала лекия, на който обаче не смених батериите :)))) ), даваха ми от своето хапване ( изядох нечий чужд Сникърс, защото никак не ми се ядяха гадни гелчета). Бягахме си и си говорехме в началото. После само си бягахме. Затъвахме в кал, валя ни, сменяхме си чорапите, показвахме си мазолите, разказвахме си кой какво и колко силно го боли, ядохме предимно сандвичи с кашкавал и краставички със сол и пихме вода и магнезий. И така неусетно до 75 - тия км, където ме чакаше моята съотборничка от ASICS FrontRunner България - Вики, за да ме пейсва до финала. Тогава чух най-прекрасните думи за цялото бягане: " Роси, изглеждаш супер. Свежа си. Много добре се движиш. Хапни нещо набързо и давай да те заведа до финала". Е заведе ме...като направих последните 25 км най-бързи за цялото бягане. Нея може да питате колко и дали съм мрънкала...аз ще замълча по тази тема.

Последни 3 км с пейс под 5мин./ километър. Финал. Няколко снимки. Търся сянка и студен шоколад. Догодина пак!!!

Благодаря на всички замесени. Няма да ги тагвам. Те си знаят.

Photographer: Krisok_Photography

изготвено от
portrait

Росица Петрова

Треньор по плуване от София

Възрастова група: 25-30

Клуб: ASICS Frontrunner Bulgaria

МОИТЕ ДИСЦИПЛИНИ
Маратон 10k Триатлон Полумаратон Плуване
МОИТЕ ДИСЦИПЛИНИ
marathon 10k triathlon half_marathon swim_run

Искате ли да научите повече за ASICS FrontRunner?