Защо ми се наложи да сменя "късметлийските" си маратонки

Иска ми се да бях знаела за съществуването на Asics GT 2000 8 преди около една година, когато участвах в Мальовица Sky Run.

Около седмица преди началото на състезанието ме бяха предупредили да си взема обувки с по-сериозен съпорт и стабилна подметка, тъй като бягане до Мальовица и обратно не е разходка в парка. Не се вслушах в съветите на познатите, защото исках да се състезавам със старите си маратонки за асфалт с напълно изтъркани подметки ( на повече от 2 години). Бях убедена, че ми носят „късмет“ и „щастие“ в бягането и нямаше да ги сменя за нищо друго.

За да компенсирам неподходящите маратонки, се бях се разбрала с един приятел да ми носи раницата с дрехите, за да ми е по-леко.

Започвайки състезанието от ниското, където беше много горещо, аз тръгнах напред и дръпнах доста пред моето другарче, което се беше пожертвало и играеше мой „шерпа“, носейки раницата ми.

По принцип ми е сравнително лесно да се изкачвам и реших да не го чакам, защото се движех добре.

Колкото по-нагоре се изкачвах, толкова повече времето се променяше, слънцето се скри зад плътни облаци и забрули леден вятър. Бях вир-вода в тениската си по къс ръкав и умирах от студ. Ако изчаках другарчето ми с раницата, щях да се забавя, а вървях втора при жените.

Изкачвайки се нагоре видях непознато момче, което се беше облякло в един хубав суичер от термо-плат. Така му завидях! Със сини устни го попитах дали не би искал да си го свали и да ми го даде. В нормално състояние на духа не бих била толкова нахална, но от студ разсъдъкът ми се беше размътил.

Той пък взе, че ми го даде! Направих си отметка наум винаги да питам за разни неща, колкото и нахално да ми се струва. Разбрахме се да му върна суичера „долу, на финала“. Понятие, което към онзи момент, сред скали, вятър и стоманено-сиво небе, ми изглеждаше като абстрактен, непостижим рай.

Вятърът брулеше, започваше да вали, но аз вече имах топъл суичер. Моят „носач“ беше изостанал толкова назад, че ми стана мъчно за него. Точно той ме беше посъветвал да си взема обувки за планинско бягане. А виж ни сега – размишлявах – късметлийските ми маратонки ме отведоха да второ място във временното класиране на къса дистанция, облякла съм си топло чуждо суичерче, а всезнайкото, дето ме караше да си оставя късметлийските маратонки и да си купя маратонки с добър съпорт, дори не го и виждам като се обърна назад.

При обръщането назад, или където и да е около мен, имаше страхотни гледки, на които нямах сила да се радвам. Знаех, че моята стихия – изкачването, приключва и започва най-трудната за мен част – техничното спускане.

Технично беше за останалите участници, които много бързо преодоляха преднината, която бях набрала при изкачването. Недоумявах как бягат по стръмното нанадолнище, през камъните, кореняците и прахоляка, без изобщо да намаляват скоростта си. Аз правех две-три предпазливи стъпки с късметлийските си маратонки, след което се подхлъзвах и следващите 10ина метра взимах надолу по задник.

След около километър „ технично спускане“ от моя страна, клинът ми отзад се беше раздрал.

Всички бегачи, които ме подминаваха вдигаха учудено вежди и ме питаха „ Как може да си тръгнала на Sky Run с ТЕЗИ МАРАТОНКИ?“

Дъното на всички дъна беше когато и Сашо, моята дружка/шерпа в това бягане, ме настигна и отдалече започна да ми подвиква:

След малко въпросната мацка ме мина и подмина. Аз, дишайки праха ѝ, продължавах да се спускам надолу основно по задник. Това беше доста по-стабилен вариант за спускане, отколкото да разчитам на късметлийските ми маратонки. Те освен че не ми предоставяха опора при слизане, тъй като нямаха никакъв съпорт, бяха с толкова изтъркана подметка, че стъпалата ми при финиширане бяха покрити в огромни мехури.

Късметлийските ми маратонки все пак не ме бяха предали, тъй като успях по някакво чудо да се задържа трета. Но след десетдневно куцане ( последствие от бягането) реших да ги пенсионирам – показвам снимка на подметката на едната „пенсионерка“ по-долу.

В момента ползвам за трейлове Asics GT 2000 8. Предавам се и си признавам, че за трейлово бягане си трябва маратонка, която да държи крака ми здраво, осигурявайки ми стабилност. Също така, ми трябва и подметка с грайфер. Учудените погледи на бегачите, докато се носех, ревейки, надолу по задник на Мальовица, още прогарят дупки в душата ми.

По принцип не мога да кажа, че маратонките, осигуряващи стабилност са ми любими, тъй като винаги усещам тежестта им. Но Asics GT 2000 8, осигуряват нужната ми стабилност, без да ми натежават. Flytefoam технологията, разработена от Asics ми позволява да избегна мехурите по краката, които получих от несъществуващата подметка на късметлийските ми маратонки. А грайферът ми позволява да избегна раздрания задник на надолнището ( до добра скорост надолу още не съм я докарала, но това е една съвсем друга тема).

Как знам всичко това ли – бягам с Asics GT 2000 8 на 15-20 километрови трейлови трасета около София и това са ми впечатленията досега.

Живот и здраве, август месец ще се пусна отново на Мальовица Sky Run, този път с Asics GT 2000 8. Да видим дали те ще са новите ми късметлийски маратонки….

Очаквайте ъпдейт през август

изготвено от
portrait

Ния Йотова

Директор бизнес развитие в ZenArt VR (компания за разработка на VR) от София


Клуб: 5kmrun

Моите дисциплини
10k Полумаратон Трейл бягане

Още блогове

Искате да научите повече за общността на ASICS FrontRunner?