Какво е нужно, за да надбягаш Любимия

Вчера установих, че за да надбягам Любимия, е нужно да са изпълнени едновременно две условия – Любимия наскоро да е преболедувал Ковид, а аз да съм с маратонки Asics Dynablast.

С Любимия имаме няколко общи интереси и един от тях е бягането.

Преди две седмици той преболедува Ковид – леко, като обикновен грип, но отражението върху имунната му система, дишането и кондицията му бяха видими, при бяганията му след оздравяването. Докато бягаме заедно из квартала, забелязвах, че не му достигаше въздух и бягаше на ½ от възможностите си.

Първото ни общо бягане на официално състезание е XL Северен парк.

В деня на XL Северен парк аз си обувам Asics Dynablast . Досега съм бягала с тях само на тренировки, но не и на състезания. На състезание ги пренебрегвам, заради предпочитаните от мен MetaRacer, но зимата, на лед и в кал, не е време за лекия като перце MetaRacer.

Северен парк е идеално трасе за моя вкус – равничко и в първата част от трасето – асфалт.

Пускам си музика на плейъра и се пускам да бягам. Към края на първия от шестте км, който е на асфалт, забелязвам пред мен Мощен-Мъжки-Гръб и Мускулести-Мъжки-Крака. Докато облекчавам физическата си агония от бързото за собствените си възможности бягане, чрез едно светкавично плакнене на окото в тази хармонична фигура, разпознавам в нея Любимия в гръб.

Имам сили да го задмина. Кога друг път, ако не сега, след като Ковид му е отнел въздуха.

Но се притеснявам, че ще ми се разсърди, ако го задмина.

Затова едно 200-300 м топуркам смирено след него, докато реша как да действам. Изправена съм пред тежък кръстопът – от една страна, ако го надбягам, имам подозрения, че това ще наруши крехкия семеен мир и довечера ще ми се скара. Разбира се, уж под претекст, че не съм опънала хубаво прането или че не съм изжулила хубаво дъното на някоя прегоряла тенджера с телчето ( „любимо“ мое занимание). Но всъщност, аз вътрешно си знам, че ще си го изкарва на мен, понеже съм го надбягала.

„Такива са мъжете“, мисля си горчиво „ все трябва да им пазиш Егото“.

От друга страна – и аз си имам Его, все пак. Боря се да съм в първата тройка на 6 км при жените и ако продължавам да ситня като покорно козле след него, Дафи и Катя скоро ще ме задминат.

На кръстопът съм.

Подиум или семеен мир?

Решавам да живея на ръба, 2020та сме все пак, и да бягам за подиум. След финала ще измисля как да се подмажа на Любимия. Има известни тактики, на които той, бидейки със слаб ангел, винаги поддава.

Стигаме едно ветровито отворено поле с джвакаща почва, в което бегачите се нареждат един след друг и бягат в коловоз. Решавам да го мина сега, като му хвърлям един гузен страничен поглед.

Неочаквано за мен, той ми намига и вдига палец. Демек – давай, тичай си на воля, Женичке и  не се притеснявай за мен!

Ох, как ми олекна! Все едно ми порастват крила. Сещам се, че кампанията на Dynablast беше насочена точно към дамите, с мотото This is for me! Облива ме топла феминистка вълна, която ми дава допълнителна сила. Ние с моите красиви женски маратонки успяваме да задминем още няколко познати господа, само единият от които, доколкото знам, може да използва извинението, че бяга много под възможностите си, тъй като още се възстановява след Ковид.

На финала изчаквам Любимия и с приповдигнато настроение го целувам и прегръщам. Хваля го колко се гордея, че успява да бяга, въпреки че се възстановява от коварната болест.

-Стига преиграва де – хвърля ми той кос поглед. – Спокойно, никой не ти се сърди. Напротив, гордея се с теб, много хубаво бяга днес.

Прегръща ме.

Може би е пораснал – мисля си. Може би съжителството с мен го е извисило до неподозирани духовни висоти.

Вечерта той все още не ми се е скарал нито че спалното бельо не е сменяно две седмици, нито за това, че след като съм изгладила панталона му, той е с троен ръб ( запазен мой специалитет в гладенето). На семейния фронт всичко изглежда спокойно. Облекчено сипвам по чаша червено вино.

-Наздраве! – вдигам плахо наздравица. Май ми е „простил“.

- Наздраве! – Любимия вдига чашата. Вглежда се в лицето ми. Според мен – с любов.

-Чудя се – споделя ми – при всичките тези пари, които даваш, за да се опитваш да изглеждаш добре ( натъртва на думичката „опитваш“) – защо не платиш да махнат брадавицата от носа ти.

Не. Не ми е простил, че ние с Dynablast го надбягахме. Удари ме по най-слабото ми място – външния ми вид.

Става време за лягане. Остава ми последната тактика да го убедя да ми „прости“.

Ако пак не ми прости – утре ставам, слагам си Dynablast, ще излезем да бягаме из квартала, и ще видим кой кого ще надбяга.

ASICS DYNABLAST

Най-подходяща Настилка: Асфалт

Дроп: 12 мм

Тегло: 204 g

Съпорт: Неутрален

Омекотяване: допълнително

Най-голямо предимство: Надбягваш Любимия Мъж

изготвено от
portrait

Ния Йотова

Директор бизнес развитие в ZenArt VR (компания за разработка на VR) от София


Клуб: 5kmrun

Моите дисциплини
10k Полумаратон Трейл бягане

Искате да научите повече за общността на ASICS FrontRunner?