FAQ за кампанията за AsicsFrontunner 2022

Всяка година по времето, когато започва кампанията за набиране на нови членове на ASICS FrontRunner, комуникацията ми в Месинджър става още по-активна от обикновено. Много от разговорите, започват по следния любезен начин:

-Здравей

-Здравей

-Ти знаеш ли, че изглеждаш много млада за годините си.

-Да знаеш, че не решавам аз кои ще са новите попълнения.

Все пак искам да помогна на всички и понеже, колкото и да ми се иска, не мога да помогна на всички мои приятели да станат Фронтрънъри ( не зависи от мен, иначе щях), тук помествам отговорите на най-често задаваните ми въпроси и отговорите към тях. FAQ един вид.

Въпрос номер 1: Ще тренираме ли много отборно?

Отговор номер 1 - в диаграмата:

Не, откакто съм в ASICS FrontRunner (вече 2 години), помня една-единствена отборна тренировка. Беше непосредствено след приемането ми в групата и още не ми беше ясно, че никой не очаква от мен да съм кой знае каква бързачка. Не спах цяла нощ от вълнение дали ще мога да издържа на пейса на групата, на сутринта на бягането пих аминокиселини и едно бустерче, да не взема да се изложа.

Всичката тази подготовка кулминира в 10 км бягане с пейс 6:30 в Западен. Говорехме си много. Бягахме за здраве.

Ако някой от вас има интерес към това да се развива и да подобрява резултатите си, го прави на своя отговорност. Ние сме лежерна група.

Въпрос номер 2: Трябва ли да бягам бързо, за да съм част от ASICS FrontRunner обществото?

Отговор 2: Не.

Въпрос номер 3:Трябва ли да обичам да бягам, за да съм част от ASICS FrontRunner обществото?

Отговор 3:Да.

Въпрос номер 4: Какво ще получа, ако стана ASICS FrontRunner

Отговор 4:

Такива неща:


Въпрос номер 5: Какъв е основният критерий за прием в групата?

Отговор 5: На първо място - Да не бягат от бягането. Ако някой, а този някой неизменно е Кънчо, пише „кой ще участва в отборното на 5км в събота“, да успеем да направим поне един отбор в Южен или в Западен. Ако същият някой, вземе че се сети, че има и XL на другия ден, а вие тайничко си мечтаете в неделя да ходите извън София– ходете си. Важното е да се съберат 4 човека за отбора, а все пак сме 15ина. Има няколко луди, които почти не пропускаме и ще ви покрием. Но все пак, е добре да иматe поне 15-20 старта на годината.

На второ място - Да се сработят с останалата част от екипа. За това е нужно:

Но все пак някои от нас бягаме основно, за да намерим себе си. Ето го нашият лозунг с Роси и Емо:

Но да се върнем на темата за сработването с екипа. Други плюсове биха били:

П.С. Имаме си отборно чат пространство. За първите ми няколко месеца го преглеждах денонощно, понеже не исках да взема да се изложа като нещо не съм дочула/доразбрала. Сега вече, от позицията ми на „старо куче“, мога да успокоя „новобранците“, че процентовото изражение на темите на обсъждане в групата е разпределено горе-долу по следния начин:

И няколко дни да не влизате в групата, най-много да пропуснете някоя нова шега за Северозапада, която Роси е отнесла.

Въпрос номер 6:Трябва ли да имам Instagram публичен профил и да качвам там снимки с екипите и обувките ни?

Отговор 6: Да. Вече ще си имате валидна извинителна причина да си качвате селфита по запотени потничета и шорти (за дамите) – уж заради ASICS. Аз това извинение ползвам пред майка ми, която всеки ден следи строго и изкъсо изявите ми по социалките.

Трябва да призная, че отначало не можех да се оправя с Инстаграм акаунта си, който ми се струваше като непосилно голям ангажимент. От чиста спортна злоба, с постоянно качване на снимки, сторита и анализ на хаштагове го развих достатъчно, за да получавам често подаръци на продукти и услуги от трети страни( не конкурентни на ASICS) срещу снимка и стори. Не съм го търсила този страничен ефект, но не се оплаквам от него.

Въпрос 7: Каква е историята с писането на ревюта?

Отговор 7: Да, трябва да пишем ревюта за обувките и отделно блогове на теми свързани с бягането, които ни интересуват. Ако дадена маратонка не е съвместима с вашия крак и вашия стил на бягане,( нормално е), няма нужда да се насилвате да пишете точно за нея. По-добре си пишете за тези, които наистина ви харесват. Никой не обича фалшиви ревюта, в които си личи, че авторът се е чудил какво да изсмуче от пръстите си. Най-малкото защото им липсва достоверност. Просто не е реалистично да "обожавате" всяка обувка до която се докоснете. Поради простата причина, че различните маратонки са създадени за съвсем различни бегачи, стъпала, терени, начини на приземяване, дистанции и какво ли още не.

Ако пък не обичате да пишете – можете да направите видео ревю на любимата си маратонка или дреха.

Преди 2 години кандидатствах в ASICS от чисто любопитство. Нямах очаквания и бях доста изненадана, когато ме избраха.

Ако се чудите дали да кандидатствате не се чудете. Кандидатствайте. Може да бъдете приятно изненадани. Отнема 5 минути. 

Както е казал Марк Твен – и това е личното ми верую –

„По-добре да съжаляваш, че си направил нещо, отколкото да съжаляваш, че не си“. 

А това да стана ASICS FrontRunner е едно от нещата в живота ми, които не съжалявам, че съм направила.

В резюме:

изготвено от
portrait

Ния Йотова

Директор бизнес развитие в ZenArt VR (компания за разработка на VR) от София


Клуб: 5kmrun

Моите дисциплини
10k Полумаратон Трейл бягане

Още блогове

Искате да научите повече за общността на ASICS FrontRunner?