Последното приключение на моите Asics Magic Speed


    От миналата година все се каня да ви напиша за едно от най-любимите ми състезания, а към днешна дата с Витоша 100 много силно се конкурират за първо място в сърцето ми!

Но нека  да почна от съвсем, съвсем от началото.

       Казвала съм много пъти, че съм започнала да тичам в Западен парк, и там покрай 5кмрън се запознах с Неда, която се оказа, че живеем почти блок до блок, и тъй като Западния е доста див ( по онова време и цивилизованата му част беше в окаян вид), а нея я притесняваше да тича рано сутрин зимата, се разбрахме да излизаме понакога заедно, а Арес да ни пази :) 

     Хубавото на това да тичаш с някой е, че винаги, ама винаги има какво да научиш. Та при едно наше тичане Неда ми казва, че едно от любимите и състезания е Каланджа, за което никога не бях чувала! Разправяше с такъв ентузиазъм за Синеморец, Странджа и за бягането по скалите и морето, че веднага след тичането се прибрах и първото, което направих още преди да събуя маратонките е да се регистрирам за Каланджа-21км. Изобщо не се замислих как ще ида до там и с кой ще бъда (тогава познавах изключително малко бегачи). Е не се наложи и дълго да мисля- само след месец целия свят затвори врати. Пандемията от COVID 19 яростно нахлу, променяйки плановете на всички хора по света. Всички състезания бяха отмененени или със сменени дати. Каланджа 2020 се отмени. Орагнизиаторите дадоха право на всеки участник  да избере дали да да си вземе парите обратно или да изчака за догодина. Аз реших да изчакам, като междувременно събрах малко опит, та когато ми пратят регистрацията за да я потвърдя наново, но на 42км.

      Тъй като ще стане прекалено дълго, няма да се впускам в обяснения за път и хотели. Просто ще кажа, че след като участвах на Каланджа 2021г, нямах търпение да се запиша и за 2022г, като тази година успях да навия Зори да дойде с мен.

Но нека да разкажа за състезанието. 

Този маратон е уникален по рода си. Старта му е от ембламатично място за южното ни черноморие и Синеморец- плаж Велека. Емблематично, защото това е едно от онези малко места, където река и море се целуват. Изключително красиво място целунато от Бог. Богато на толкова разнообразен растителен и животински свят, който присъства много рядко на други места. И след този старт, няма как нататък да не е красиво. 

Маршрутът продължава на дясно по пътя, качвайки ме на скалите по пътя за Ахтопол и гледката на безкрайното синьо от едната страна... и така до 7-я км, където нещата рязко се променят- излиза се на основния път за малко, и после с рязък завой на ляво се навлиза лека- полека в природен парк Странджа. В началото пътят е коларски с лек, но постоянен наклон, а гледките наоколо са по-скоро ниви с питомни животни, отколкото горски.

Това трае около 5км и след това започва едно от любимите ми спускания, вече с изключително богат горски пейзаж и прекрасна гледка от дясно, ако спреш да снимаш разбира се :) 

Спускането е към село Бродилово, където е и вторият пункт. -15км (Тук трябва да отбележа, че доброволците на всички пунктове бяха изключително готини, а самите пунктове имаха всичко необходимо. Е..., аз разбира се заложих само на любимите лимони и малко диня :). Тъй като бях избрала Asics MagicSpeed за това състезание, независимо, че е трейл, успях сравнително добре да наваксам забавянето по наклона преди това.

След излизане от селото започва същинското сътезание. Следват около 5км равни или с леки наклони успоредно на река Велека. Тук трябва да ви кажа, че гледката пълни окото. Инстинктивно ми напомня за част от едно любимо стихотворение на Иван Вазов:

.....

в зелено къпят се очите,

в зелено къпе се душата,

смарагдени са планините

и сенките, и светлината.


.......

И докато се чудиш да бягаш ли да снимаш ли, идва и любимият ми баир 4км само нагоре. Усещането, което оставя в мен е, че от всичките 700м Д+ за състезанието, тук за мен специално са се събрали поне 500m, а вероятно са не повече от 250m :D Тук е мястото, което две години подред се засичам и изкравам с мега яка компания- двама местни Влади и Димитър, и един Димитър, дето живее в София, ама душата си му е от морето. Катериме си ние и си говорим, как на Митко 2 половинката (Гери Малчева) е мега машината и как ще ни чака на подиума с бира в ръка. Същевременно на часовника ми изписва, че Зори е станала първа ветеранка на 21км при което на мен адреналина така ми се качва, че на пункта на 24км, решавам, че е време и аз да се разбързам. Изоставам моята яка компания и опъвам краката представяйки си Зори как го е направила. Давам газ, минавам пункт 29км, леко натъжена, че всички пред мен са изяли лимоните и се засилвам вече по силното нанадолнище, което е коларски път в гората и можеш да развиеш добра скорост, толкова добра, че се случва даже да подминеш маркировката, което разбира се направих миналата година и „леко“ се загубих, но тази вече бях подготвена още от старта. Следва пунктът на 35км, там вече освен лимони и диня, са и  познати хора, които ме бяха подминали още на 10-я км. Решавам, че сега е моята сила и след като съм ги настигнала тук, няма да дам на никой от тях да ме подмине на тези последни 7км, които освен най-красивите са и най-трудните. От пункта се тича още около километър в гората с леко нанадолнище и се излиза на скалите над плаж Листи. Първият път тук останах без дъх.

Изведнъж безкрайното зелено се сменя рязко с безкрайното синьо. Меката горска почва става скалиста или пясъчна. Усещането е невроятно, голяма част от бегачите тук спират да си направят снимки. Бягането по ръбовете на скалите в шубраците, шума на морето, лекият бриз и яркото слънце, нямат аналог.

Веднага след тях се слиза на плаж Липите, тича се (който може) по пясъка около 200м, точно толкова, колкото обувките ти да се напълнят с пясък и последните 3км да ти се сторят доста неудобни, следва плаж Бутамята, който обаче се минава по пътя, влиза се за кратко в горска част, малко в селото до излизането на главния път и следват онези най-яки 500м до финала, където те чакат мега яките хора, много сладолед, много бира и морето...

За съжаление и след близо 800км вярна служба, подобрение на всичките ми рекорди( 5, 10, 21, 42km), плюс близо 1 час по-бързо тук ( 4-то място в 40+ и 15-та в общото при жените), това беше и края на този чифт Asics Magic Speed, които възнемерявам да подменя веднага, защото ме чакат още лични постижения.

#AsicsFrontrunner

#ASICSFrontRunnerBulgaria 

#Asics

Снимки: Александър Вълчев , личен архив

изготвено от
portrait

Анна Ванчева

Геофизик, по настоящем управител на луксозен бутик от София

Възрастова група: 40-45
Клуб: Не

Моите дисциплини
Трейл бягане Ултрамаратон Полумаратон Маратон

Искате да научите повече за общността на ASICS FrontRunner?