СПОДЕЛЯНЕ
Урок по разчупване на стереотипи

Мъжът ми Емо смята, че много ме влече да се сравнявам с мъжете.

Не е прав. Да се сравнявам с мъжете винаги ми се е струвало кауза пердута. Oсобено след като с Емо отидохме да ни изследват Vo2Max-a.

За да ни го измерят коректно трябваше да ни направят изследвания – тегло, BMI, тежест на мускулите, и тн. Хвърлих едно око в неговите изследвания ( не че обичам да се сравнявам с мъжете, ама ей така – за спорта :) ) и много се разстроих. Той има 25 килограма мускули, аз ( въпреки рога на изобилието, който се е излял върху прасеца ми) имам 14. Сърцето му е много по-голямо от моето и бие по-бавно от моето. А моето, горкото, освен че е малко, се оказва, че страда и от лево-камерна хипертрофия . Аз успявам да блесна единствено с по-висок процент телесни мазнини от него.

В контекста на горната статистика си помислям колко е правилно, че в спорта има отделни класирания за мъже и за жени. Какво и с кого да се сравнявам, като изначално нямаме равен старт?

И понеже нищо в живота не става случайно, точно в този момент четях книга, наречена „Спортният ген“. Авторът ѝ Дейвид Епстейн, обяснява пространно как като капак на по-големите им дробове, сърца и мускули, идва и най-великият помагач на спортните резултати при мъжете – негово величество тестостеронът. Авторът привежда много примери за това как между момчета и момичета до пубертета няма съществена разлика в бягането, например. Но след като навлязат в пубертета и започнат да произвеждат ударно тестостерон, момчетата се откъсват силно напред. Силно се впечатлявам и от друга история – тази на спортистката Мария Патиньо, която през 1985 г печели златен медал на бягане с препятствия, който в последствие ѝ е отнет, а приятелят ѝ я изоставя. Всичко това, защото рутинните генетични тестове нужни за участие в Олимпиада показват, че тя носи вариация на XY хромозомата. Реално произвежда мъжки нива на тестостерон, въпреки, че притежава всички външни полови белези на жена. Отнема ѝ години съдебни процеси, подигравки в пресата и провалена спортна кариера, за да докаже, че произвежданият от нея тестостерон не се усвоява от тялото ѝ и следователно не се е възползвала от предимствата му при постигането на блестящи спортни резултати.

Чета всичко това като любопитна статистика, която по-скоро на подсъзнателно ниво затвърждава убеждението ми „всяка жаба да си знае гьола“. Съответно аз си гледам моя гьол – да хвана някой подиум на къси дистанции и най-добре – при ветеранките.

Докато Вселената не решава да ми покаже един-два урока по разбиване на стереотипи. Въпросните уроци получих по време на женския месец с едно представяне на съотборничката ми Роси на състезанието „Баба Марта Рън“ от trailseries.bg и завършиха пак по време на женския месец ( или още не са завършили, не знам) с представянето на Надето от Жулистан на 6 часовото бягане на Spring 360.

Какво беше общото между Надя и Роси ли – че на въпросните състезания и двете финишираха първи не само сред жените, но и сред мъжете в съответните дистанции. Нещо, което до този момент, аз - облъчена от факти, анализи и изследвания, смятах за почти невъзможно.

Историята започва с „Баба Марта рън“. Гледам списъка с участниците и казвам на Роси, че според мен тя ще е първа на късата дистанция. Росето ми споделя притеснено, че докато бяга първа, няма да има никой пред нея по който да се води и се надява да не вземе да обърка трасето.

Обяснявам ѝ с покровителствен тон, че ще е първа от жените, но "все някой мъж" ще се намери, който да е по-бърз от нея и ѝ казвам да бяга по него. Помня, че точно така ѝ казах - "все някой мъж ще се намери".

Е, двайсет и няколко минути по-късно този мъж не се намери. Роси се изстрелва първа измежду мъжете и жените! Това е първият случай, в който жена надбягва мъжете в дистанцията си, на който съм пряк свидетел. Реших, че Роси е изключение. Нали все пак всяко правило имало изключение, което да го потвърди.

Една седмица по-късно се натъквам на ново изключение. Провежда се Spring 360. Състезание, което винаги съм отбягвала с всички възможни средства, поради простата причина, че бегачите въртят едно и също 650 м трасе в разстояние на 2, 3, 6 или 12 часа. В името на Asics FrontRunner тази година се записвам на 2 часа - възможно най-късата опция. Ще бягам щафета 3 Х 2 часа с Роси, която намачка мъжете, както и с друга моя съотборничка - Виктория. Както предполага и името ѝ, Вики е победителка в ултра-триатлона "Лъвско Сърце" и в дуатлон версията на "Витоша 100". Сериозни състезателки. Ние трите победихме при женските щафети, но не това е най-интересното за Spring 360, издание 2021.

Състезателите, които са избрали да бягат Spring 360 самостоятелно 6 или 12 часа ( да, цялото време се въртят като в центрофуга на 650 м полянка в Южен), започваха състезанието в 6 сутринта. Между тях бяха и моите съотборници Ани и Васко. Само си представете, ама хубавичко си представете какво им е било. Събуждате се в 4:30, за да се оправите и в 6:00 да сте на старта. През прозореца виждате как в тъмното снегът навява в тъмницата, чувате как грозно бучи вятърът. Вместо да се гмурнете обратно в топлото легло с едно чайче, се гмуркате в тъмницата, студа и вятъра, за да бягате по мокрия терен за идните 6 или 12 часа. Само след 15 минути сте целите мокри, краката ви са подгизнали в снега, ръцете ви не могат да се свиват от студ, въпреки ръкавиците. В зависимост от дистанцията, ви остават или 5:45, или 11:45 часа бягане.

Аз не си причинявам 6 часовото бягане по тъмниците, а чакам вкъщи на топло да стане 14 ч, когато ще стане време за моето участие. Но докато чакаме, към обяд проверявам лайф резултатите как вървят нещата при 6 часовите състезатели, които съвсем скоро ще финишират. С един мой приятел спорим коя от дамите на 6 часа ще спечели – той смяташе, че ще победи една страхотна машина – Славена Топалска, аз „заложих“ на друга страхотна машина - Надето от Жулистан.

Първата ми среща с Надя беше на Кактус Рън‘19. Завърших бягането мислейки че съм първа, просто понеже първата беше дръпнала толкова много минути пред мен, че въобще не сме се засекли по трасето. Когато стана време за награждаването, „първата“ дойде ( тогава още не ѝ знаех името). Оказа се едно усмихнато синеоко момиченце, което носеше на ръце НОВОРОДЕНО-то си бебе. Новородено ви казвам, вижте го на снимката на хедъра. Оттогава, като видя името ѝ в стартовите списъци, горе-долу ми е ясно как ще приключи състезанието. Особено ако става въпрос за по-дълги разстояния. Към 11:50 поглеждам лайф класирането, за да видя дали Надя или Славена води в женската битка на 6 часа. Оказва се Надя, която води и в цялостното класиране, въпреки че супер силни бегачи мъже участваха в 6-часовия формат на състезанието. Последните обиколки Надя намира отнякъде сили и да увеличи скоростта, тъй като с първия мъж започват да се гонят за първото място. Как успяваш да увеличиш скоростта след 6 часово бягане в ледени локви и срещу леден вятър със среден пейс за 6те часа под 4:50 не знам, но тя го прави и финишира първа сред мъжете и жените. Дори има сили да ми отговори на поздравите, които ѝ пращам през месинджър. По-късно същия ден единствено мисълта, че Надя си увеличи скоростта след като е бягала 6 часа, ме накара да успея изобщо да издържа последните 20 минути от моите скромни 2 часа бягане. Понеже все пак с Надето сме една зодия и не исках да излагам стрелците.

Споделям всичко това не защото деля хората на мъже и жени и искам да жегна мъжете с някакво феминистко изказване. Не, мъжете си ги обичам, даже много. Освен това, всички изследвания, анализи както и самите спортни резултати при елитните и Олимпийски състезатели потвърждават мъжкото превъзходство над нас, жените.

Но ние не сме Олимпийци и не сме елитни състезатели. Ние сме хора с професии извън спорта, които спортуват за удоволствие. И освен за удоволствие, може би и за да си докажат нещо на самите себе си. Пиша този блог понеже победите на Надя и на Роси над мъжете ме накараха да се замисля как бързо приемам някакви природни дадености ( например : мъжете като цяло са по-добри спортисти от жените като цяло) като извинение, зад което да се скрия. Да се оправдая, че не се опитвам да се справя малко по-добре, да си дам повече зор или да не се обезкуража.

Не защото ме мързи, а защото съм сметнала, че няма смисъл; че битката е предварително загубена.

Всеки си има наистина обективни факти, които го обезкуражават и зад които да се скрие. При мен по отношение на бягането, това е притеснението, че започнах да бягам любителски на прекалено късна възраст. Че тялото ми, което обективно погледнато си остарява и силата му намалява, няма да може да прогресира към по-добро представяне от това, което съм постигнала в момента.

Ама като си помисля – Надя интересуваше ли се от обективния факт, че е родила само месец, преди да дойде да ни разбие на Кактус Рън‘19?

Разбира се – без правилно структурирани тренировки, без много пот и без много зор нещата съвсем няма да се получат, това въобще не го коментираме, тъй като е пределно ясно. Но тези две женски победи ми показаха, че при правилна подготовка, никоя битка не е предварително загубена. Нужна е смелост поне да опиташ, въпреки, че се притесняваш, че си жена, че си слаба, че си стара или каквито там демони си те мъчат. Притеснението, поне при мен, винаги си е там, понеже то е пряка функция от обективната ни самооценка.

Писах само за Роси и Надя, тъй като бях пряк свидетел на техните победи. Но имам дълъг списък с женски имена, чиито постижения в любителското бягане постоянно ме изумяват.

Симона, Христина Козарева, Зори Христова, Тоня (на снимката по-горе), Ивелина, Снежи Стефанова, Гери Малчева, Славена, Борислава,  Елена Димитрова, Ана Стефанова, Лили Николова, Малина, Антония, Наси и още много други– с някои от вас сме близки, с някои от вас сме на „здравей/здрасти“, с някои дори не се познаваме лично. Но това няма значение, защото съм ви гледала резултатите и съм се чудела как е възможно да са толкова силни. Ако някой път ви е тъжно или се чувствате зле, да знаете, че има много такива като мен, които се вдъхновяват от вас. Случвало ми се е да седна и да изчисля с пейс калкулатора дали бих могла да избягам 1 или 2 км със скоростта с която вие ( работещите по 8 часа в банки, магазини, софтуерни фирми и тн) бягате 5, 10, 21 или 42 км. А след като финиширате, бързате да отидете да напазарувате, да сготвите на децата си и  да седнете да им помогнете с онлайн уроците.

Всички вие сте ми показали, че предварително загубени битки няма.

изготвено от
portrait

Ния Йотова

Директор бизнес развитие в ZenArt VR (компания за разработка на VR) от София

Клуб: 5kmrun

МОИТЕ ДИСЦИПЛИНИ
10k Трейл бягане Полумаратон
МОИТЕ ДИСЦИПЛИНИ
10k trail half_marathon

Искате ли да научите повече за ASICS FrontRunner?