MetaRacer

За маратона на София бях решила да бягам халф дистанция.

Имайки предвид, че въобще не тренирам за по-дълги разстояния ( седмичният ми обем е 35-40 км като бягам 6 пъти в седмицата), както и предишното ми най-добро време за халф – 1:42:26, си бях казала, че ако успея да избягам Софийския полу-маратон за 1:40:00, ще съм много доволна. А в най-смелите си мечти, се надявах да съм 1:39:59 – понеже с чиста съвест ще казвам, че съм избягала разстоянието под 1:40.

Предишната вечер с отбора зареждаме с въглехидрати в една пицария и се чудим с кои маратонки да бягаме. По принцип аз обичам да бягам с възможно най-лек модел. Буквално всеки грам ми тежи. Обаче за разстояние над 10 км, с по-леки маратонки ( които често имат по-слабо уплътнена подметка) си набивам много ходилата и обикновено на полумаратон от 18ти км натам изпитвам силни болки от набитите ми стъпала. Това допълнително забавя и без това изнурените ми на този етап телеса.

Някой казва, че ще бяга с MetaRacer. Наострям уши – MetaRacer са най-най-най любимите ми обувки за бягане, но според мен са за рекорди на къси разстояния. Дори не съм мислела да ги ползвам на халф. Прекалено леки са ( 155 г), което ме кара да си мисля, че може би на полу-маратон няма да омекотяват достатъчно добре приземяването ми и следователно няма да предотвратят въпросното подбиване. Другото ми опасение е, че с MetaRacer най-дългото ми бягане е било 10км, така че не знам как ще се „държат“ тези обувки на два пъти по-дълго разстояние. За секунда обмислям трезвото решение да бягам с обувки, които съм разтъпквала поне няколко месеца. Но почти всички от отбора ще бягат с MetaRacer и за да не остана по-назад, решавам чисто на принципа „Барабар Петко с мъжете“, да бягам и аз с тези любими мои оранжеви маратонки, на които галено им казвам „моите тигърчета“.

Пък да става каквото ще! Като дойде 18тия км ( винаги там се сривам) тогава ще му мисля. Сега съм на старта и ужасният 18ти км ми изглежда почти толкова далече, колкото и прекрасният 21ви.

Взела съм превантивни мерки срещу всичко неприятно, което ми би могло да ми се случи – стегнала съм си силно връзките на маратонките и съм ги усукала толкова сложно, че не виждам как биха се развързали. Пила съм Имодиум. Съблякла съм се максимално и умирам от студ в сутрешната октомврийска мъгла, но знам, че само 5 минути след старта, ще вря и кипя и че потничето с гол кръст и без ръкав е правилната дългосрочна стратегия.

Но разбира се, аз няма да съм аз, ако всичко ми е наред. За да направя 1:40, трябва да бягам с темпо (пейс) 4:45 на километър. Тоест всеки мой километър следва да е избяган максимум за 4:45 минути. Garmin часовникът ми показва на края на всеки километър за колко минути съм го избягала и така знам дали се движа навреме. Може някой километър да го мина по-бавно, но той трябва да се компенсира с по-бърз, за да може средното ми темпо да остане същото. Това цялото го разяснявам, ако случайно някой мой познат не-бегач вземе, че се излъже да прочете статия за бягане ( моя отколешна несбъдната мечта).

Минаха поне два километра, а часовникът ми не ме уведоми за никакъв пейс. Сетих се, че Едно Сладко Пиленце снощи ми беше настройвало часовника, за да ми е по-удобно. В резултат от човъркането, часовникът беше пре-настроен и ми отчете цялото бягане като една единствена обиколка, без да ми дава каквито и да е сведения за бягането ми по време на трасето, освен на кой километър съм.

За пръв път от 4 години насам бягам на състезание без да знам с какво темпо се движа. Слушам си музика на плейъра. Минавам си центъра, минавам доброволческия пункт на 5кмрън. Там Едно Сладко Пиленце е доброволец. Усмихва ми се сладко и ми подава една чашка със соли. Еми не мога да му се сърдя повече! Завъртаме из кв. Левски, и излизаме на Ботевградско шосе. Тъй като не знам с какво темпо бягам, ползвам за пейсър един непознат с блуза в много ярък цвят. Той постоянно си гледа часовника, знае точно как се движи. Непознатият сигурно усеща, че го употребявам за користни лични цели, понеже от време на време ми хвърля по някой вкиснат поглед. В тази ведра обстановка на създаване на нови приятелства, ме подминава Кристоф от белгийския отбор, той гони 1:30. Значи вървя добре.

Трасето обръща посоката. Като тръгнеш обратно към София става психически по-леко. Някъде на 13ти км ме подминава съотборникът ми Вадим. Пита ме дали съм добре. Вдигам палец. Вадим ме отминава с равномерно темпо. За известно време виждам дългите му крака, обути в оранжеви маратонки, но между двата моста окончателно го загубвам. На обратното минаване на моста Чавдар, както и миналата година, губя кондиция. Миналата година беше заради натъртените ми стъпала, които ми донесоха нетърпима болка. Тази година, за мое приятно учудване, нямам никакви проблеми със стъпалата. Просто съм толкова уморена, че спрях, за да походя за 10-15 секунди. Голяма грешка, защото веднага ме заболя травмата в коляното. О, и Танчето от 5кмрън ме подмина, окуражавайки ме „Хайде Ния, можеш“.

Еми дай да видим колко мога – с огромни усилия на волята си започвам пак да бягам. Последните ми два километра бягам с бавно темпо, но наистина си мисля, че не мога да забързам. Докато непознат бегач не се изравнява с мен на жълтите павета, малко преди финала, и ми казва, че съм бягала като „пантера“.  Е това вече успява да повдигне настроението и кондицията ми. За да му изглеждам още по-пантерски и да го оставя впечатлен до края на живота му, вдигам скоростта последните 300 метра ( Суета на суетите – всичко е суета!) и пресичам финала на 1:36:58 и средно темпо от 4:34 на километър!

В резултат, съм свалила около 5 минути и половина от предишното си най-добро време на полумаратон. Не знам дали е било от MetaRacer-ите, или е било поради факта, че часовникът ми беше настроен да не показва темпото ми на километър и това блажено неведение ме е освободило психически. Предполагам, че е комбинация от двете. За MetaRacer-ите благодаря за AsicsBulgaria, за разчовъркания ми часовник – на Сладкото Пиленце ( то си знае кое е). Но важното е, че постигнах резултат, за който не съм си и мечтала.

И не само аз – повечето ми съотборници свалиха над 5 минути от времената си за полу-маратон. Ще ги питам дали часовниците им са били настроени както обикновено. Ако са били – тогава остава да е от маратонките.

ASICS METARACER спецификации

Flytefoam технология

Карбонова пластина в предната част на крака

9 мм дроп

Тежат само 155 грама

Guidesole технология – извита подметка, която спомага за оптимизиране на енергията

Wet Grip Rubber Sponge – помага за бягане на мокри терени

изготвено от
portrait

Ния Йотова

Директор бизнес развитие в ZenArt VR (компания за разработка на VR) от София


Клуб: 5kmrun

Моите дисциплини
10k Полумаратон Трейл бягане

Искате да научите повече за общността на ASICS FrontRunner?