СПОДЕЛЯНЕ
Покрай кампанията #SunriseMind дълго обмислях да напиша този блог пост и ето че най-накрая узря.

Преди година седях в едно (привидно) удобно кресло срещу млад, учтив и много съпричастен психиатър. Съпричастен, защото ме бе подложил на седмици ръчкане, разпити, тестове, задачи и подобни, но и защото сега му предстоеше да ме "зарадва" отново. 

"В надлъжен срез, може да се говори за ВL/параноидна темпераментовата дисрегулация, като биологичен ориентир. В напречен срез, може да се говори за прототип на прагово БАР II"...
Говори ми на български, човеко. 

И така след пореден епизод с редица оплаквания от порядъка на безпокойство, параноя, депресия, летаргия, гневни изблици, автоагресия и други, за пръв път чух, че данните сочат за рядък, но избухлив коктейл от borderline и биполярно разстройство. 

Истината е, че ми олекна, временно. 
Диагностиката даде обяснение и контекст за много епизоди в живота ми, в които не съм разбирала защо не функционирам като останалите хора около себе си, защо изпитвам толкова трудности и конфликти и съм се самобичувала за поведението, реакциите и емоциите си. 
Много скоро след това ме заля осъзнаването, че дори да нямам вина за състоянието си, нося пълна и самостоятелна отговорност за подобряването си. Замислих се как в най-критичните ми периоди бягането е било неотлъчно до мен и е успявало да ме изведе от дупката по посока на един по-добър майндсет. 

Бях възобновила бягането си през 2019 след травматична случка, около 8 месеца преди диагнозата ми. 
Абсолютно интуитивно, без препоръка от специалист, бях усетила, че най-ефективно от всичко ми помага да си "изкарам чувствата".
След диагнозата го превърнах в допълнителна терапия - напълно умишлена, структурирана програма, ориентирана към това да боря биполярните си епизоди. БАР се характеризира с периоди на еуфория, будуване, импулсивно и рисково поведение, редуващи се с дълбоки депресивни спадове. При мен, създаването на редовна спортна рутина е нещото, което дава най-добър резултат за регулирането на тези пикове и спадове, както и на емоциите които ме обземат. Бягайки, давам изход на болката, давам свобода на гнева, боря страх и неувереност, оползотворявам много енергия, култивирам сила и дисциплина, уча се да притихвам вътрешно, да изклювам дори, когато е необходимо. Всяко бягане е звънлив шамар в лицето на тия странни обстоятелства, които не съм си избрала, но няма да им се дам. 



Ендорфините, които се отделят при бягането са неизменна част от мозъчната биохимия и отговарят именно за щастливите ни усещания. Хубавото на ендорфините е, че не им пука дали си бягал бързо или си кретал, дали си бил рекорд или изпреварил някого, дали е валяло, пекло, светло или тъмно - те работят дори и да е било най-гадното ти бягане в живота. Аз, лично, никога не съм се прибрала от бягане съжалявайки, че съм излязла. И винаги оставам с твърдото убеждение, че съм направила нещо за себе си и съм подобрила малко деня си, себе си и психическото си здраве. 

#ThisIsForMе
Sports Photography by Maxim Shomov 

изготвено от
portrait

Богдана Пеева

Илюстратор от София

Възрастова група: 25-30

МОИТЕ ДИСЦИПЛИНИ
Силови тренировки 10k Полумаратон Маратон
МОИТЕ ДИСЦИПЛИНИ
strength_training 10k half_marathon marathon

Искате ли да научите повече за ASICS FrontRunner?