Може да не съм Затопек , но все пак съм Емил

Всеки път, когато отворя кутията с новия ми модел маратонки ASICS, се питам:

Когато дойде време да „пенсионирам“ тези нови маратонки, с колко ще съм подобрил постиженията си?

Всички сме чували, че накрая на всяко състезание, сме различни хора, в сравнение с това, което сме били преди него. Това е, защото психическото и физическо напрежение по време на състезанието са ни променили поне малко и са ни направили по-бързи, по-издръжливи, или в най-лошия случай - хора, научили повече уроци.

В момента чета книгата на Ричард Аскуит „Днес всички ще умрем по малко“, посветена на великия бегач Емил Затопек. Препоръчвам на всички приятели. Много силно впечатление ми направи какво е казал адашът на съперниците си, преди стартовия сигнал на маратона на Олимпийските игри в Хелзинки през 1952, когато печели златен медал на 3 дисциплини – 5км, 10км, и 42.13 км.

Казал е – „днес, приятели, всички ще умрем по малко“ ( оттам и заглавието на книгата). Защото всяко едно състезание, ако се раздаваш на макс, те кара да се чувстваш как умираш, малко по малко. Желанието да спреш е много по-силно от желанието да продължиш. Трябва да намериш сила на волята, за да не се откажеш. Всеки, който бяга, знае за какво става въпрос. Но ако го няма това чувство, тогава липсва и прогресът, липсват и подобрените резултати. Горе-долу както е и в живота.

Въпреки, че нося името на Емил Затопек, аз нямам неговата желязна воля и дисциплина. Знам, че всеки ден той е правел между 70 и 100 серии от 400 метрови интервали. Бягал е в жегата с тежки ботуши и пълно бойно снаряжение – всякакви тренировки, развиващи както скорост, така и издръжливост.

Но аз живея в съвременния свят, който ми е дал други предимства – часовници, отмерващи всички бегачески показатели, и състезателни маратонки, разработени по начин, който да способства постигането на по-добри времена, не само от професионалисти, но и от любители-бегачи като мен. Смятам, че съм късметлия.

Късметлия съм, не само защото съм адаш с великия Затопек, но и защото наскоро получих шанс да изпробвам прототип на най-бързата маратонка на ASICS, създавана до сега – ASICS MetaSpeed Sky.

Още преди да я обуя знаех, че само за последните две седмици има официално два подобрени рекорда съответно на 5 км асфалтово бягане и на полумаратон с този модел.

За съжаление, получих тази маратонка точно когато състезанията на 5кмрън бяха временно отменени. Така че още не съм я изпробвал в състезателни условия. Но мога да споделя впечатленията ми от бягането с ASICS MetaSpeed Sky по време на тренировка.

Техническите характеристики на ASICS MetaSpeed Sky са следните:

Моите лични впечатления от няколкото тренировъчни бягания са следните:

Бягах в Южен Парк по трасето на 5кмрън самичък, а е общоизвестен факт, че когато бягаш сам, бягаш по-бавно, отколкото, ако бягаш състезателно в група. Просто мотивацията е различна. Въпреки това, това уж лежерно тренировъчно бягане, се оказа 20 секунди под най-доброто ми състезателно време на познатото ми до болка трасе. Предполагам, че това се дължи на комбинирания ефект на няколко фактора – изключително лека маратонка, въпреки минималистичния грамаж, маратонката предоставя омекотено приземяване за бегачи като мен, които се приземяват на предната част на стъпалото ( т.н. forefoot strikers). Въпросното омекотяване е много важно за избягване на травми. Другото нещо, което ми направи впечатление е много тясно приложимо, но е от изключителна важност за мен – предната част на маратонката е достатъчно широка, за да може да се чувства кракът ми комфортно. Показалецът на стъпалото ми е по-дълъг от палеца – нещо, което не е често срещано и поради това рядко намирам маратонки, които да са ми удобни в предната част на стъпалото. MetaSpeed Sky се представи блестящо и по този параграф.

Мога да кажа на жена ми, която не спира да превъзнася MetaRacer, че MetaSpeed Sky е по-добър от възлюбения ѝ MetaRacer.

Чакам с нетърпение да се пусна на шосейно състезание, за да да тествам мощта на MetaSpeed Sky в истинска битка. Моят съотборник Ачо вече подобри рекорда си на 10к с MetaSpeed-a, отбелязвайки ги за 36:16!!!

Ще се радвам да споделя и моя прогрес с MetaSpeed Sky – състезанията в София вече са отворени.

А дотогава искам да споделя с вас един цитат от книгата на Емил Затопек: „ Болката е милостива. Ако продължава без прекъсване, тя се притъпява“….

Не спирам да се чудя, какво ли би постигнал Затопек, ако по негово време имаше MetaSpeed Sky?

Можем само да гадаем. И междувременно, да се опитваме да подобрим самите себе си, благодарни за предимствата, които са ни предоставени.

изготвено от
portrait

Емил Йотов

"Информационна сигурност" от София

Възрастова група: 40-45
Клуб: ASICSFrontRunner/TriTeamSofia

Моите дисциплини
Полумаратон Плуване Кондиционни тренировки 10k Триатлон

Искате да научите повече за общността на ASICS FrontRunner?