Важи точно толкова, колкото и "По-добре късно, отколкото никога"

Да, знам, че оригиналната фраза е „По-добре късно, отколкото никога“. Послание, което важи и за подаряването на Коледни подаръци. Послание, което чрез тук предоставената ми трибуна, отправям към съпруга си Емо. До края на текста ще разберете защо.

Но ако трябва да я отправим към жените, тази толкова по-отговорна половинка от съвременното общество, въпросната мъдрост следва да се перифразира на „ По-добре късно, отколкото рано“. Момичета, никога не подарявайте Коледните си подаръци по-рано! Ще бъдат приети за даденост. Ще бъдат ЗАБРАВЕНИ. Оказва се, че кратко-срочната памет, поне при мъжете, не случайно е именувана по този начин. В никакъв случай не се осланяйте на нея.

Когато в края на ноември обявиха нова карантина, поради която моловете ще бъдат затворени, аз се угрижих. Притесних се да не би съпругът ми да вземе да остане без Коледен подарък. Втурнах се към Парадайз Мол. Паркирах на аварийки на улицата с риск колата ми да бъде принудително отстранена, тъй като паркингът на мола беше пълен. С лакти, зъби и нокти, през навалицата в мола, и в стил „американски черен петък“, успях си проправя път към последния чифт MetaRacer 45ти номер. Кълна се, буквално го изтръгнах от нечия нахална ръка. Бях толкова щастлива, че съм се преборила за такъв хубав Коледен подарък за Емо, че нямах търпение да му подаря маратонките по-рано, за да си ги ползва. Разбира се, с уговорката, че това е подаръкът му за Коледа. Голяма грешка – за този месец споменът за подранилия Коледен подарък се е стопил безвъзвратно в мъжкото съзнание, докато собственикът на това същото съзнание щастливо си е топуркал с хубавите Metaracer-и.

Не ме питайте как може да забравиш, че са ти подарили подарък. Аз съм човек, който помни как съм била облечена и къде сме се разхождали с Емо през 2007, когато например, ме обиди, че според него съседката ни е с по-голям бюст от мен ( на Панчарево бяхме и носех дънки и кафява блузка). В този ред на мисли, не мога да разбера как някой забравя нещо, което му се е случило преди месец. Аз помня до гроб.

Идва Коледа. Стягаме багажа и заминаваме за Плевен при свекъра и свекървата. Изговорили сме и сме синхронизирали подаръците за децата и за родителите му. По принцип коментираме и нашите си подаръци. Питаме се какви да са, за да няма разочарования. Или някой път ако сме финансово притиснати, се съгласяваме да не си разменяме подаръци. Но тази година темата не се коментира. Аз не питам, защото моя подарък вече съм си го преценила и подарила. Той не ме пита, защото (според мен) е решил да ми спретне изненада. Брей, мисля си, и моят Емо можел да бъде романтичен, въпреки 14те години брачен живот!

Докато тайно местим подаръците от колата в апартамента, ми прави впечатление, че освен подаръците за децата, за свекъра и за свекървата, други пакети , тоест - такива за мен, няма. Но каквато съм си безнадеждна романтичка, мисля, че истинските изненади са такива. Решавам, че Емо се е постарал така добре да прикрие следите, които водят към подаръка ми, че аз да съм истински изненадана, когато го получа.

Сядаме на празничната трапеза. Подаръците се раздават. Вече всички държат празничните пакети в ръцете си. Децата сподавят киселите си физиономии, понеже са получили дрехи и обувки – неща, които намират за „скучни“. Добре, че сме им сложили и по едно пликче с по някоя и друга банкнотка, така че настроението им е оправено.

За разлика от моето. Аз получавам една книга от децата с автограф от блогъра Слави. В допълнение съм излязла напред и с една финансова инжекцийка от свекъра. Но от съпруга нямам нищо. Дали толкова чак държи на изненадата, че удължава съспенса до края? Дали иска да реша, че нямам подарък, да изпадна в отчаяние и той след това да ми повдигне настроението с едно хубаво пакетче? Например - пакетче със спортни дрешки? Но уви……познавам си мат‘риала с който работя вече 14 години. Знам, че шанс за чак така добре планирана изненада няма. Просто е забравил да ми купи подарък.

Настроението ми спада още под нулата. Това не се отразява на веселбата около мен. Разлива се вино. Чупят се питки, които се разравят от хищни детски ръчичики, които първи стигат до паричката. ( Вики, браво, маме – човек в този живот трябва да е про-активен, а не като майка ти да седи и пасивно да чака подаръкът ѝ да падне от небето). Отварят се коледни късмети. На децата им се падат „пари“, на мен „купони до зори“, а на Емо „ще се запознаеш с новата си любов“.

„ А, прекрасно! Интересно ще ми бъде “, гледам го злобно с крайчеца на окото си – „ да я видим Новата Любов като не получи и тя подарък за Коледа – дали ще продължава да се навърта около „моичкия“. На бас, че ще го опакова самия него в подаръчна хартия, ще го овърже с червена панделка и ще се опита да ми го хариже обратно, под формата на подарък. Ама вече ще е късно. Даже съм си намислила и какво да й кажа. Ще ѝ кажа на тази нахалница, задължително в негово присъствие: „ Аз Коледни подаръци не съм свикнала да приемам“. Ха! Ще й го кажа, а него ще го погледна многозначително….как ли ще съжалява, че е изпуснал добра женица като мен…

-Нийка, какво ти има – Гласът на Емо ме изтръгва от сладките ми мечти ми за отмъщение, напоено с толкова много съспенс. Емо усеща по леденото ми поведение, че нещо е сгафил, но не знае точно какво. Опипва почвата, като небрежно усмихнат ми задава любезни разузнавателни въпроси. Ето ни точно в този момент увековечени на снимка.

Както се вижда и от снимковия материал, настроението ми не е в синхрон с Коледния дух. Сега като гледам снимката и ми става мъчно за него – виж го горкият как се опитва да подхване някакъв разговор.

Но в момента на заснемане на снимката изпитвам жал само към себе си. Изпивам две чаши вино и се отправям към кревата – искам този ден да свърши възможно най-бързо. Емо идва след малко, но му обръщам леден гръб! Само да ме е пипнал, след ВСИЧКО което ми причини!

Лошото на моята ярост е, че е изключително кратко-трайна. Не знам как съм се въртяла през нощта, но съм успяла ( кълна се, абсолютно несъзнателно), да се гушна пак в Емил. Събуждам се в прегръдката на Емо. Решавам да се държа като възрастен човек и да му споделя какво ме тормози от снощи.

-Много ми е гадно, че не се сети да ми подариш Коледен подарък!

-Че ти да не би да си ми подарила – отговаря Емо и по недоумяващия тембър на гласа му разбирам, че е напълно искрен! Напълно искрена съм и аз:

-САМО ЕДИН ЧИФТ МЕТАРЕЙСЪРИ ТИ ПОДАРИХ ПРЕЗ НОЕМВРИ! – изревах. Не мога да повярвам, че е забравил.

- Аааааааааааа - Емо сяда в леглото и се хваща за главата. След дълго мислене и възстановка на фактите, заключва с нетипичен за него кротък тон:

- Вярно, че така беше.

За пореден път се убеждавам, че мъжете не притежават краткосрочна памет, поне що се отнася за най-важните неща в живота - подаръци, годишнини или това с каква рокля съм била на миналия си рожден ден.

-Нийка, кажи какво искаш и ще ти купя Коледен подарък с малко закъснение.

Въздъхвам тежко. Какво да го правя, нали  го обичам толкова много. Ще му позволя да ми купи.

Искам да ми купиш нещо от този онлайн магазин  - дори имат 50% намаление до 04.01.2021 - www.keyfashionstore.com

Ако пак забрави – ей го тук червено на бяло.

Другата година и аз ще направя така. Няма да му подарявам подаръка по-рано. Напротив, ще му го подаря като мине Коледа, той реши, че няма да има подарък и ще да го зарадвам примерно на 27ми. Тъкмо ще хвана намаленията по магазините. 

Вече ще играя неговата игра.

изготвено от
portrait

Ния Йотова

Директор бизнес развитие в ZenArt VR (компания за разработка на VR) от София


Клуб: 5kmrun

Моите дисциплини
10k Полумаратон Трейл бягане

Още блогове

Искате да научите повече за общността на ASICS FrontRunner?