9 месеца, 9 килограма и едно прекрасно момченце на финала :)

От скромния ми опит като майка на две момчета (Симеон на почти 10г. и Тодор на 11 месеца), смея да твърдя, че бременността може да е както прекрасно изживяване, така и предизвикателство пред физическата и психическа издръжливост на една жена.

4-ти месец от бременността

Лятото на 2020г. в разгара на съзтезателния бегачески сезон видях за втори път  2 чертички и Митко определено не беше невинен :) :) :) . Плануваното щастливо събитие веднага ме вкара в режим на "размисли и страсти" за предстоящите месеци и промените, които неизбежно щяха да настъпят с мен, с тялото ми, целия ми ритъм на на живот  и не на последно място - Какво щеше да стане с бягането ?!.

След консултация със следящият ме акушер-гинеколог получих зелена светлина да продължа с бягането и спорта като цяло. Обясни ми, че колкото по активна е жената по време на бременност, толкова по-лесно ще се адаптира наддаването на тегло и настъпващите промени в тялото. Освeн това спортуването през 9-те месеца увеличава шансовете за естествено раждане, намалява риска от развитието на гестационен диабет и хипертония и не на последно място спомага за по-бързото възстановяване след раждане.

Последва и първата дилема - дали да участвам в Орехово Ултра 52 км - състезание по планинско бягане, за което се бях регистрирала месеци преди това и определено исках да участвам. Бях едва във втори месец от бременността, нямах корем, който да ми тежи, редовно бягах и се чувствах чудесно.В деня на състезанието всичко вървеше по план, не броя сутрешното неразположение, което е неизменна част от "екстрите" на бременността. Стартирах с нагласата, че ще се пазя и бавно, славно и внимателно ще мина трасето. Е, почти така се получи... Беше изключително горещ ден, а новото променено трасе ме изправяше пред изпитания на физиката и психиката с всеки изминат километър. И въпреки,че имах сили да продължа до края се отказах на 25-тия км на пункт "Чудните мостове". В този момент си дадох сметка колко е силно майчиното чувство и че дори на този ранен етап от бременността майката трябва да пази своето "грахово зърно".

Продължих да бягам редовно,като единствено намалих темпото. За огромно мое съжаления сутрешното неразположение се изостряше и от сутрешно се превърна в целодневно. Моят доктор ми беше обещал, че всичко ще приключи, след като влезна във втория триместър на бременността, но уви до края си страдах от гадене и както би казала баба ми: "Храната отиваше зян"  :) :) :) . По-важното беше, че бебето се развиваше добре, аз наддавах умерено, за цялата бременност качих 9 килограма, за което някой жени биха каза "нищо работа", но усещането, че съм огромен кит се засилваше с всеки изминал ден. Неразположението,умората и разбира се бушуващите хормони ме превръщаха в кълбо от подтиснати емоции. Имаше дни, в които докато бях на работа тайничко си поплаквах в романтичната обстановка на WC-то, но не помагаше. Спасението беше във времето, когато излизах да бягам. Не знам дали е внушение или задействах някакъв механизъм на организма, но бягайки не изпитвах никакво неразположение, дори напротив-гаденето напълно изчезваше и след 30-40 минутна тренировка се чувствах заредена, направо преродена. Бягането, дори и бавно  (със среден пейс за километър 06:00-06:15 мин.) беше моя спасителен пояс, моята движеща сила. Но имах нужда от още движение. Така започнах да тренирам вкъщи сутрин преди работа, вместо кафе за събуждане се подготвях за деня с тренировка. В интернет пространството има богат избор от различни тренировъчни програми за бременни в домашни условия, но това което ме грабна мен бяха тренировките на Lindsey Bomgren (www.nurishmovelove.com). Въпросната дама е лицензиран фитнес инструктор, консултант по здравословно хранене, инструктор по йога и йога за бременни, майка на три деца. Всички тренировки са съобразени със съответния етап от бременността - има разнообразни тренировки от средно до високо интензивни, както и по-леки йога практики с акцент върху правилното дишане. Това,което направи Lindsey Bomgren мой партньор в тренировките беше факта, че всички клипове с тренировки бяха снимани по време на нейната трета бременност. Това, че бяхме в едно и също положение и тренирахме заедно с растящите коремчета ме мотивараше допълнително да не се поддавам на неразположението сутрин-щом тя клякаше с допълнителна тежест и корем видимо 2 пъти по-голям от моя, значи можех и аз :) . И така всяка сутрин с малки изключения тренирах на постелката вкъщи, като продължителността на тренировките варираше между 30-40 мин. Изпълнявах различни видове тренировки така, че да се редува ден с упражнения с акцент върху горната част от тялото и ден с упражнения с акцент върху долната част на тялото и минимум 1 път седмично йога практика. Тези, които ме познават сигурно се питат как така толкова рядко йога при положение, че мъжа ми е йога инструктур. С оглед на епидемиологичната обстановка и Ковид - 19 преустанових йога практиките в студио с други хора. Правилно, грешно... може би просто предпазливост. Та за тренировките вкъщи... Всяка включваше загрявка, същинска част и разстягане или т.нар. "стречинг" и най-важното  - постоянно поддържах водния баланс в тялото си като отпивах малки глътки вода между отделните серии упражнения. Тук е момента да спомена, че от първия до последния ден на бременността правих упражнения за поддържане тонуса на коремната мускулатура. Упражнение "фаворит" ми стана и все още е т.нар. "планк" във различните му разновидности.

Ден след ден времето минаваше в тренировки, работа, бягане, домашни задължения, сън - уви крайно недостатъчен и непълноценен през цялата бременност. Бягането продължаваше да бъде движеща сила, бягах не повече от 5-6 км, с темпо осигуряващо достатъчно кислород за мен и за бебето. По отношение на състезанията последно взех участие в 7-мия месец от бременноста на състезанието по планинско бягане "Голям Сечко Рън", състезание част от Трейл сериите, което се провежда в гр.Бухово , в подножието на връх Мургаш. Както и самото име подсказва беше си бягане на студенко (-14 градуса и вятър), но близо три километровия баир в началото на трасето действаше сгряващо, а на финала имаше чудесен домашен час. След състезанието отнесох критики от приятели и познати, че не е разумно да бягам в планината и при толкова ниски температури. Можело да се хлъзна или да падна или да се разболея - все неща, които можеха да ми се случат и докато бягам в парка, пред блока или дори вкъщи. Чувствах се добре, бебето беше добре и нямаше причина, поради която да спра да бягам. В осмия месец нещата продължиха в същият ежедневен ритъм - тренировки сутрин вкъщи, бягане 2-3 пъти седмично и разбира се съботното 5 кмрън бягане в Южен парк.

Промяната настъпи в края на бременността, влизайки в последният девети месец. Започнах да усещам умора, за която разбира се допринасяха и хроничното недоспиване, непълноценното усвояване на хранителни вещества, от малкото храна, която остваше в стомаха ми. Започнах да усещам главозамайване и пулса си ускорен още със ставането от леглото сутрин. При прегледа не се установи нищо нередно и притеснително, единствено в кръвнити изследвания имаше значително занижено ниво на хемоглобина в кръвта. С оглед на факта, че не консумирам месо и не пиех никакви витамини или хранителни добавки-нямаше място за изненада. Не съм привърженик на лекарствата, освен ако употребата им не е крайно наложителна. В случая започнах да пия сироп, направен изцяло на билкова основа, който да ми помогне да вдигна нивото на хемоглобина. Лекарят ме посъветва да намяля темпото и да се опитам да си почивам повече, да пестя силите си за това, което ме очаква след раждането в грижите за новия член на семейството. Така на прага на деветия месец реших, че ще спра да бягам, като започнах да правя по-дълги разходки - задължителните 5-6 км в обедната почивка и вечерните разходки с бъдещите батко, татко и кучето ни Рик. Продължих да тренирам всяка сутрин с Lindsey, но правех повече почивки между сериите и отделях повече време за стречинг и дишане. Бягането ми липсваше, но бях осъзнала, че бременността не е подходящото време да си доказвам, че съм "Super woman".

Деветте месеца отлетяха и в едно мрачно и дъждовно съботно утро малкият човек в корема ми подаде сигнал, че скоро ще се появи на бял свят (изтекоха ми водите хаха). Уви последваха дълги часове на очакване и едва 17 часа по-късно след изключително тежко и напълно естествено раждане ( без обезболяване) първи глътки въздух пое Теодор, с което всички митове за активно спортуване по време на бременност и по-лесно раждане бяха развенчани хихихи...

Последните две снимки са с 4 дни разлика. Първата е от последната ми тренировка бременна в деня преди раждането, а втората е 3 дни по-късно - първата ми тренировка с бебе Теодор. Към бягането се върнах 2 седмици след раждането, но това ще е тема, която оставям за друг път :)

Снимки: Krisok Photography,Maxim Shomov sports photography и личен архив.


изготвено от
portrait

Мария Миленова

Управител на строително инвестиционна компания от София


Клуб: СК "Младост Благоевград"

Моите дисциплини
Полумаратон 10k Трейл бягане Йога/ Пилатес Ултрамаратон Ултратрейл бягане
Плуване Фитнес

Искате да научите повече за общността на ASICS FrontRunner?