Gel Nimbus 24 Lite-Show

Втората половина на м. август винаги е специално време за мен. Последни дни на любимия ми сезон се изплъзват между пръстите ми. Денят е все още топъл и дълъг. Имам достатъчно време да тренирам през светлата част на деня. Нося хубави летни дрешки и бягам с прекрасни летни екипчета. Хубаво ми е като си помисля, че дори има време за още едно бързо море. Единствено фактът, че края на м. август пак става време да закарам Хюндая си на технически преглед помрачава този, иначе прекрасен за мен, период от годината.

Какво толкова да си закараш автомобила на технически преглед, ще попитате? За мъжката половина на човечеството моят страх е ирационален и неразбираем. Отиваш за половин час, закарваш колата си да клекне върху една голяма яма, изровена на пода на сервиза, и изпълняваш дадените ти указания.

Проблемите, поне при мен, са два. Първият, абсолютно ирационален, признавам, е, свързан с адската бездна, зейнала по средата на пода на сервиза, върху която трябва да успея така прецизно да паркирам колата си, че двечките с нея да не бъдем погълнати от ненаситната й паст. Обляна в студена пот, под уверенията на персонала, че никой досега не е успявал да падне в дупката, успявам да разкрача и застопоря 4те ми гуми по краищата на бездната, която в сервиза наричат „канала“. Служител на сервиза застава точно пред колата ми с команди от рода на „ натисни оборотите на 4000“и аз се боря с вътрешното си усещане, че като настъпя педала на газта, без да искам ще връхлетя върху него и ще го сгазя.

Вторият и по-голям проблем е, че не съм много сигурна как точно да изпълнявам командите, които ми дава служителят от сервиза ( при положение, че му се размине сгазването). По-миналата година , например, изпаднах в пълно безсилие, когато ми каза да пусна „стоповете“, за да видел дали работят. Панически започнах да натискам напосоки копчетата на таблото и така съм успяла да му покажа, че ми работят реотаните за затопляне на задното стъкло. От този човек разбрах, че стоповете се активират като натисна спирачката. Предполагам, беше благоразположен към мен, защото носех впити панталони и високи токчета.

Въоръжена с този спомен, миналата година атакувах сервиза за технически преглед с тежката артилерия. Предната нощ не можах да заспя от притеснение, че ми предстои технически. Чудех се дали да сложа къса пола, или дълбоко деколте, за да спечеля симпатиите на проверяващия. За най-сигурно се спрях на комбинацията къса пола с дълбоко деколте.

На другия ден прегледът протече по горе-долу следния начин:

Проверяващият иска от мен един куп документи, от които се оказва, че ми липсва листчето от миналогодишния технически. Започвам да се суетя и да се тюхкам къде ли може да е. Да съм проверяла в жабката, въздъхва той. Вадя някакви боклуци от жабката, включително хартиена карта на България от едно време, каквото кълна се, не съм си купувала никога. Разравяйки купа хартии, човекът, за мое най-голямо учудване, си намира каквото му трябва.

Следва мъката с паркирането върху дупката, под окуражаващите възгласи на всички служители в сервиза. Справям се и с това.

Започваме със заповедите: „пусни стоповете“, „вдигни ръчната“ и тн. Справям се блестящо с всичко, докато не чувам: - Я сега ПУСНИ ДЪЛГИТЕ!

Държа да отбележа, че ако пътувах извънградско през нощта, аз щях да знам как се пускат дългите. Все пак шофирам от 12 години. Но тъй като не съм шофирала на магистрала през нощта, знанията ми за дългите светлини са леко мухлясали.

-Искате ли първо да пусна късите? – инстинктивно се опитвам да спечеля време, въпреки че ми е пределно ясно, че тук дори и Времето, тоз Велик Учител, няма да помогне.

-Пускай ги и тях, да

Пускам късите. Но тези ми знания не впечатляват достатъчно, че да ме освободят от демонстрацията на дългите. Имам някакви смътни спомени, че дългите се включват от същата ръчка, откъдето и късите, но просто се врътва едно пръстенче на края на ръчката. Врътвам го.

-Не халогените, момиче. Дългите искам да видя.

Запази спокойствие, Нийка – повтарям си наум – засега всичко върви наред. Паниката не е добър съветник. Запазвайки мнимо спокойствие оглеждам ръчките около волана ми. От едната страна е ръчката за късите и както току-що си припомних – за халогените. От другата страна беше тази за мигачите. Видях и на нейния край пръстен. Завъртях го.

Предното ми стъкло се обля в струя течност за чистачки. 

..............................................

Едно нещо ще се опитам да ви обясня на вас, тъй като не успях да убедя служителя в него. А то е самата истина. В реалния живот, докато шофирам колата и съм в движение, действам по навик.

И по навик, без въобще да мисля, натискам правилните копчета и дърпам правилните ръчки.

Когато обаче съм в ситуация извън рутината, за която не съм подготвена и съответно съм нервна, аз попадам под силата на емоцията. Която, поне при мен, е по-могъща от силата на навика.

В резултат, се стига до там да разчитам на провокативни тоалети, за да мина техническия преглед на колата си, без междувременно да ми отнемат шофьорската книжка.

От тук започнах да си мисля как да култивирам силата на навика си така, че да ме направи по-устойчива в моментите, когато бъда връхлетяна от силата на емоциите ми.

Единственият познат за мен метод е чрез практикуване на това, което искам да развия в себе си ежедневно, по правилния начин. Така или иначе, всеки ден се събуждам и разполагам с време. Отделям си един час за бягане, един час за писане, един час за четене. Всеки има време за всичко, което му е приоритет.

Защото навикът е нещо, което би ми помогнало да постигна дългосрочните си цели по много по-безболезнен начин. Под дългосрочни цели нямам предвид да се науча да поддържам колата си. Моята мила количка, да ми е жива и здрава, не се е разваляла нито веднъж откакто я карам. И това се случва напук на ниските шансове за оцеляване, на която съм я обрекла с моята „поддръжка“, която се състои в това да я шофирам.

Моите цели са свързани със себе-развитие, като например да бягам и да пиша по-добре, отколкото съм го правела преди. И за да мога да се представям добре в критичните моменти, като например състезание, трябва да съм отработила всичко това в ежедневието си.

Втората половина на м. август тази година е специално за мен и поради още един повод. Средата на септември месец, живот и здраве, ще участвам на дистанция 42 на маратона в Бургас. През пролетта избягах първия си цел маратон с цел „опознаване на маратонската дистанция“. Сега работя по въпроса не само да пробягам маратонската дистанция в Бургас, но и да го направя по-бързо от това, което постигнах пролетта – 3:27.

Разбира се, всичко трябва да се прави не само по правилния начин, но и с правилните инструменти. Самият маратон ще го бягам с MetaSpeed Plus. „Чийтърска“ маратонка, която ме прави едно ниво по-добър бегач от това, което съм без нея.

MetaSpeed Plus обаче е обувка, която пазя за състезания. Първо, защото не искам да я амортизирам чрез ежедневни тренировки. Второ, защото не искам кракът ми да свикне да бяга в ежедневието с лека маратонка, с карбонова пластина и отскачаща пяна. Искам да обувам тази обувка достатъчно рядко, за да усещам разликата, която всичките й предимства ми дават.

Затова за подготовката ми за маратона в Бургас се спрях на Gel Nimbus 24 Lite-Show. Ежеседмично бягам доста голям за мен обем, включващ както темпови, така и интервални тренировки, фартлек и дълги бягания. Стандартното разнообразие, задължително за подготовка.

Независимо от различните типове тренировки, аз все си бягам с Nimbus-чето. Като гледам, ще си избягам всичките 600 км, които условно се считат като дължина на оптималното функциониране на маратонката, още по време на подготовката за Бургас. От всичките чифтове, които притежавам ( а те са много, много, много) се спрях на Нимбуса поради няколко причини:

1/ FF Blast Plus пяната, вградена в подметката, е максималното възможно количество и омекотява възможно най-много приземяването. Това е добре дошло за такива като мен, на които им трябва омекотяване в предната част на обувката ( на която се приземявам със СМРАЗЯВАЩ КРЪВТА на околните звук, наподобяващ конски галоп). Също така ми е нужно омекотяване и в задната част на обувката, която пази шипа в петата ми от съприкосновението на асфалта. По принцип са ми предписали силиконови стелки за въпросния шип, които използвам с другите ми обувки. С Nimbus 24 това не ми се налага.

2/ Всичката тази пяна прави обувката не особено лека – 248 гр за женския модел. По принцип не бих избрала състезателна обувка с този грамаж, но за самия тренировъчен процес даже предпочитам да бягам с не толкова леки обувки. Мисълта как на състезанието ще литна с маратонки от 50 до 80 грама по-леки от тренировъчните, ми дава крила. За тренировките ми е важно обувката да обхваща хубаво стъпалото ми, да омекотява приземяването ми и да ме предпазва от контузии. Особено при дългите бягания, които са съществена част от подготовката за маратон.

3/ Както и във всички артикули от Lite-Show серията, в тези маратонки са вградени светлоотразителни елементи, които ги правят видими и в не толкова светлата част на денонощието. Прилагам една снимка, правена със светкавица за доказателство:

Освен това, цветът на моите Nimbus е страхотен. За мен маратонките са инструмент за постигане на подобрение в бягането, а не са моден артикул. Подиумът, ( или ок , нека бъдем честни - по-точно модният подиум), не ми е приоритет при избора на обувки. В този ред на мисли, цветът е последното нещо, което ме интересува. Но тези ме разчувстваха дори и мен. Жесток цвят!

Така – ето ги и останалите спецификации на Gel Nimbus 24 Lite-Show:

Дроп: 13 мм

Грамаж: 248 гр за женския модел/ 290 гр за мъжкия

Неутрална обувка

Максимална степен на омекотяване

Пронация: неутрална

AHAR технология за удължаване на живота на подметката (значи може и повече от 600 км да издържи, запазвайки първоначалните си качества – това предстои да го видим)

Това е от мен. Стискайте ми палци за маратона. И за техническия преглед, който ми предстои преди това – също.

За маратона поне съм подготвена.

За техническия преглед – все ще се оправя.

изготвено от
portrait

Ния Йотова

Директор бизнес развитие в ZenArt VR (компания за разработка на VR) от София


Клуб: 5kmrun

Моите дисциплини
10k Полумаратон Трейл бягане

Искате да научите повече за общността на ASICS FrontRunner?