СПОДЕЛЯНЕ
Бягането не познава възрастови ограничения

Бягането прави най-невъзможните неща на света. Като например – успя да накара една жена да чака с нетърпение 40тия си рожден ден. Тази жена бях аз, защото исках да стана „ветеран“.

Като бях малка и чуех думата „ветеран“, в съзнанието ми изникваше брадясал дядо, окичен с медали от войната, с гипсиран крак, патерици и папагал на рамото. „Ветеран“ в любителското бягане обаче е човек, надхвърлил определена възраст. Обикновено, но не винаги въпросното 40. Категорията „ветеран“ е свързана на т.н.„age grade” или в груб превод на български –възрастов коефициент. Представлява статистически опит за измерване на относителното ниво на бегача, като се отчита постижението му спрямо възрастта и пола му.

Накратко, ако 55-годишен бегач избяга 5 км за 20:00 м, времето му е по-впечатляващо от това на 25 годишен бегач, който е избягал същата дистанция за 19:00 м. Съответно възрастовият коефициент на първия, ще е по-висок, въпреки по-бавното като абсолютна стойност време. Нещо като утешителна награда за това, че остаряваш.

Ако имаш възрастов коефициент 100%, това означава, че си най-бързият в света в твоята категория за дадена дистанция. Моят age grade гравитира около 73%, тоест бягам 27% по-бавно от най-бързата жена за дистанция 5 км в моята възрастова група.

В нета има много безплатни калкулатори, където всеки може да провери неговият коефициент, например този https://runbundle.com/tools/age-grading-calculator.

Та – връщам се към моите ветерански приключения. Заветният рожден ден мина и замина. Започнах да чакам, така да се каже, капитализация от обновения си статут. Потривах ръце, че в качеството си на ветеран, ще участвам в обособеното класиране за ветерани -тоест, ще се състезавам само с жени 40-49 години. Което увеличава шанса ми да мога и аз да се окича с някой медал. Не чак от войната, но от по-голямо спортно състезание, като например Пловдивския маратон, който беше определил 41+ за ветерани. Обаче – както се случва неизменно с мен – точно когато „хванах“ ветеранската възраст, Маратон Пловдив реши да ограби мечтите ми със следното съобщение:

Ние с наборите зароптахме масово под поста. Не ни се чака още 10 години за подиум. Отговорът на Маратон Пловдив съм го скрийншотнала по-долу.

Тоест, според Маратон Пловдив, 40 годишните са изцяло конкурентни на младите ( това важи само за любителски състезания, разбира се). По тази причина няма да ги облекчават. Отчаяно бързам да намеря състезание, което да признава 40+ за ветерани. Страх ме е и другите организатори да не повлекат крак по примера на Маратон Пловдив и да съм станала на 40 години напразно. През декември разбрах за едно състезание – „Крос Ивайло“ в Търново. Само и само за да се възползвам от ветеранския си статут вдигам цялото семейство на екскурзия до Търново. Вече на място, натъртвам на момичето, което ни регистрира, че съм ветеран. Да не вземе да ме сложи, каквато съм си младолика хаха, в категория „19-39г“ и после да ходя да деля подиум с младите тигрици. Опасенията ми са били безпочвени:

-„40-50“? пита тя,( визирайки възрастовата категория, понеже има и отделна категория 51-60 годишни)

Като гледате горната реплика написана, пунктуацията помага да се разбере смисълът. Но в свободен разговор, където интонацията не винаги помага, аз с комплексираната си глава възприех въпросът като:

-„40?..... 50?“ ( Тоест, 40 или 50 годишна сте?)

С леден тон ѝ отговорих, че съм само на 41 и след това се постарах да я надбягам ( Дети, извинявай, не те разбрах правилно, беше си супер мила). На финала се оказва, че двете най-бързи жени в любителското състезание бяхме от ветеранската група 40-50. Тоест, мацката, която беше 1ва в основната категория (19-39), беше взела трасето по-бавно от първите две ветеранки. Ако подиумът беше общ, щеше да е трета. Бързам да се възгордея, а не бива.

На следващото състезание с обособена ветеранска възрастова група –11 км трейл в с. Крета, финиширам като първа ветеранка, но 3та от общото класиране. Антония и Ивелина са класи над мен и ме намачкаха, финиширайки с по няколко МИНУТИ пред мен. Така че всичко си опира до това кой бяга срещу теб в състезанието. Не зависи толкова от възрастта. Зависи от това какво можеш ти и какво може човекът срещу когото бягаш.

Така че, ветеранският ми статут все пак помага на такива като мен – простосмъртните, с възрастов коефициент 70+. На Крета този статут ми даде първо, вместо реалното 3то място. А бегачите с много висок възрастов коефициент нямат нужда от него. Те обаче са единици, не-простосмъртни. Такъв е моят приятел Боян например. Той е с age grade 95+ в категория 65+ години. Бяга 5 км за 17:41 и маратон под 3 часа. Не-простосмъртна е и Малина Иванова. Както и 13 годишното момиченце Памела, която е с възрастов коефициент 85. Бягала съм няколко пъти с Памела ( тоест зад нея) и даже имаме няколко снимки заедно. Които гордо ще показвам наляво -надясно, когато тя стане Европейски шампион.

В тази статия ползвах доста цифри. Все пак темата е за връзката между възрастта и бягането. А тя се измерва чрез коефициент. По-горе писах, че възрастовият коефициент е нещо като утешителна награда за това, че остаряваме. Но в края на краищата - кой има нужда от утешителна награда, когато е спечелил истинската – да се радва на привилегията да има възможността да стане сутрин и да отиде да бяга. Колкото бързо може и колкото далече иска. Да се радва на възможността ежедневно да изгражда своя здрав дух чрез здравото си и активно тяло.

На всяка една възраст.

изготвено от
portrait

Ния Йотова

Директор бизнес развитие в ZenArt VR (компания за разработка на VR) от София

Клуб: 5kmrun

МОИТЕ ДИСЦИПЛИНИ
10k Трейл бягане Полумаратон
МОИТЕ ДИСЦИПЛИНИ
10k trail half_marathon

Искате ли да научите повече за ASICS FrontRunner?