Първо официално време под 20 минс на 5км

В моите представи 5км е най-важната дистанция, която ако можеш да избягаш добре, означава че можеш да избягаш и 10, 21 и 42 добре. Времената ми на всичките дистанции изглеждат като скачени съдове с времето ми на 5. Числото 5 за мен е като отправна точка за всичко останало – символично за мен, защото и съм родена на 5тия ден от месеца.

Подобряването на моето време на 5 км прогресира вече 2-3 години, като отдавна знам, че съм готова да сляза под границата от 20 минс. Това щях да го сторя още през октомври миналата година на Гребната база в Пловдив, но тогава бягахме с Емо, който взе, че осуети опита, ми като 500 метра преди финала си счупи крака.

Но всичко се случва с причина. Защото се оказва, че съдбата е искала аз да избягам първото си официално време под 20 минс не на някакво обикновено бягане в Пловдив.

О не, не, не – Съдбата е подготвила нещо много по-специално за мен. Определила е да избягам първото си 5км под 20 минути под светлината на прожекторите (образно казано).

Благодарение на Asics, получавам възможността да стана част от събитие в Малага, където 50 Asics бегачи от целия свят ще се опитаме да подобрим предишното си постижение на предпочитаната от мен дистанция. Това е част от хайпа около представянето на новия модел на любимата ми обувка – MetaSpeed. Трасето ще е равно и официално сертифицирано, обувката ще е страхотна (поне съдейки от предшественичката й). Освен това, ще бягам с най-добрите Асикс бегачи от цяла Европа, веднага след елитните атлети ( Мо Кадир, Айлиш МакКолган и сие).

Всичко добре, но за пореден път проявявам способността си да се само-саботирам на подсъзнателно ниво. 2 седмици преди състезанието развивам силна кашлица. През деня кашлям да речем приемливо количество, но през нощта се будя от нечовешки залпове, които ме държат будна час-два всяка нощ. А откакто имам часовник, който мери пулса, съм обсебена от това да следя сърдечната си дейност. И по време на периода преди Малага, пулсът ми от 50 удара на минута в покой се качва на зловещите за бегач 75 в покой. Прекарвам 10ина безнадеждно тъжни дни, забила поглед в часовника, който безстрастно продължава да ми показва 75 в покой. Каквито и трикове да му прилагам – включително хитрото разхлабване на каишката ( белки започне да не хваща добре пулса) , не помагат.

За капак на всичко, от централата на Асикс искат да им предоставя снимка с времето, което целя ( в моя случай 19:40). Тази снимка, заедно със снимките и времената на останалите участници, се качват в един споделен драйв за маркетинг цели. Решавам да хвърля едно опознавателно око на целевите времена на другите.

Еми приятели, като видях как бягат другите, ми се прииска да взема назаем от Жоро Станоилов от 5кмрън една тениска, на която пише „Доброволец“, за да я нахлузя и да имам оправдание защо в Малага ще съм последна.

Жените масово си бяха задали целево време от около 17 минути, а мъжете от около 14. След усилено разравяне по профилите на участниците, успях да намеря една-единствена нещастница като мен, която също се целеше в 19:40. Това ми дава някакво временно успокоение.

След няколко дни се приземяваме в Малага. Аз, Ачо и Срънди ( участниците в Meta: Time: Trials), се отправяме към супер якия хотел, в който сме настанени, докато Емо и Здравко – наши придружители и морална подкрепа – се отправят към една кибритена кутийка, която ще им бъде дом за идните 3 дни.

Аз съм в стая с Кери, която е представяла Ирландия на Олимпиадата в Рио. За да ви дам идея за нивото на бегачките на масовия старт на това състезание ( елитът стартира отделно), ще ви кажа, че Кери избяга трасето за 16 + минути и не беше първа от жените. Разказва ми, че е само-финансирала подготовката си за Олимпиадата. А след участието й в Рио, Ирландия ѝ е дала 5000 евро и всичката подкрепа от държавата е приключила дотам. Мислех си, че само в България държавата не се грижи за лекоатлетите си, но се оказва, че и в Ирландия е така.

Кери ме пита аз за колко ще бягам и след отговора ми 19:40, получавам реакцията, на която вече съм свикнала – някакво неловко смутолевяне от рода на „важното е да сме живи и здрави“ и опит за сменяне на темата. След като в отговор ѝ показвам, че дори не съм и здрава, кашляйки смутено 2 минути, за мен остава единствено успокоението, че най-важното е да сме просто живи.

В събота, деня преди бягането, всеки от нас получава по един сак с дрехи и с новите маратонки, които още ги няма по търговската мрежа. Само 53 човека в света ги притежаваме и аз съм една от тях. Обувам маратонките и се отправям към локацията на груповите снимки. По пътя натам се заговарям с едно момиче от Германия, Лора, която утре щяла да бяга за 18 минути. Преди седмица може би би ме впечатлила, но вече съм толкова претръпнала на фона на всичките женски 16ки, заявени за утре, че Лора ми изглежда като едва ли не слаба ракия. Възприятията ми вече са тотално изкривени. Хвърлям й един почти съжалителен поглед, който тя улавя и започва да ми се оправдава, че 5км не й е силата, понеже тренира основно за триатлон и е германската шампионка в олимпийската дистанция на триатлон в нейната възрастова група.

Няма сила на света, която да ме накара да кажа на Лора времето, което аз целя утре. За да не зачекне тя тази тема ( достигнала съм си квотата съжалителни погледи за уикенда), я питам какво мисли за новите маратонки. Аз лично, ходейки с тях, усещам, че подметката им е доста по-твърда от меката и пружинираща подметка на първото поколение на MetaSpeedSky. Лора е на същото мнение като мен.

Прекарваме голяма част от деня в професионална фотосесия, а моя снимка е избрана за глобалния анонс за launch-а на новата маратонка. Това ми печели вълна от новопридобито уважение сред международните фронтрънъри. На закуска бях просто една дето бяга за 19:40, а на вечеря не можех да си занеса чинията до масата ни с Ачо и Срънди от всичките хай-файвове, поздравления, усмивки, комплименти, вдигнати палци и ръкостискания, които отнесох.

Като става въпрос за Ачо и Срънди – Ангел го познавам откакто влязох в Асикс и много си го харесвам още от първата ни среща. А след като ми подари картичка с Фреди Меркюри за рождения ми ден, името му е гравирано със златни букви в сърцето ми. Но Алекс Сръндев не го познавах по-отблизо и не бях подготвена за вълната от хвърлени по него кокетни погледи, женски вълнения и дамски въздишки, които го съпровождаха откъдето мине. Ако някоя фронтрънърка ме заговореше, основно имаше 2 причини за това: - 1.Да ме пита как така ме избраха пък точно мен за анонс на новата обувка. 

( Отговор: не знам)

2. Да ме пита: WHERE IS SRANDEV? 

(Отговор: крие се треперещ в някой ъгъл от вас, ненаситници, момчето си има сериозна приятелка).

Та – ползвах малко Ачо и Срънди, за да се добера до Елиза, или тн The Lucky Woman, с която поне 30ина мои приятели и приятелки от България ме помолиха да се снимам. Поотърках се и аз в славата, като се разговорихме и снимахме с Елиза, която се оказа супер свеж и забавен човек и изпратих снимката на феновете й в България. 50% от мисията ми е изпълнена. Остава утре да си избягам хубаво бягането, за да обявя мисията за изцяло успешна!

Деня на бягането. Не мога да кажа, че съм фен на предстартовата треска. Много по-спокойна съм когато бягането започне. Бягаме си ние с моите MetaSpeed Sky и за тях мога да кажа, че са толкова добри, че си избягах 5те километра със среден пейс от 3:52! Усещането за твърдост, което изпитвах при ходене се дължи на по-близкото до стъпалото разположение на карбоновата пластина, но не се усеща при бягане. 6те грама, с които новият модел е по-тежък от стария се дължат на допълнителното количество пяна, разположено точно под възглавничките на пръстите ми – мястото на което аз се приземявам. По този начин ми дават допълнително сила за изтласкване.

Нямам никакви спомени от 4ти и 5ти км, тъй като вече съм била в състояние между небето и земята, както може да се види от изкорубената ми физиономия на снимката. 

След 4тия км съм успяла да се съвзема и да взема 5тия със 7 секунди по-бързо от 4тия, с което направо се гордея. Пресичам финала с 19:43 – това е и времето, гравирано на медала ми. Часовникът ми обаче ми дава 19:17 за 5 км, а цялото ми бягане ми го дава като 5110 м. Знам, че това е така, тъй като не съм избягала трасето по идеалната права, тоест – по-най вътрешната част. Ако можех да се съсредоточа и да си оптимизирам кривата на бягане по време на състезанието, щях да мога да се похваля с още по-добър официален резултат. MetaSpeed помага за бягането, но няма маратонка, която да може да ме накара и да мисля, докато бягам. Мога или едното, или другото, но не и двете едновременно.

Ангел и Сръндев и двамата са с по 16 и 40 и нещо. За Ачо това е най-добро лично време (16:42), а за Срънди - най-добро лично за последните 4 години ( 16:48). Аз лично му препоръчвам да си носи новата версия на MetaSpeed навсякъде със себе си, за да може да бяга бързо от тълпите обожателки, които го преследват. Той това и прави – на сух терен успява бързо да избяга от тях с MetaSpeed-а. Но събуе ли ги, си губи бързите сили и се налага ние с Ачо отново да го пазим от женското внимание. Ето, например, след състезанието отидохме да разпуснем в басейна на хотела – Срънди, логично нямаше как да обуе MetaSpeed в басейна и веднага го налазиха красиви жени по бански. Наложи се аз да направя жива преграда в басейна с тялото си, за да предпазя беззащитното момче от набезите на русалките.

Моят Емо пък, е на мисия обратна на тази на Срънди – той бяга след бързите жени, които се радват на звезден статус на събитието и ги моли да се снима с тях. Ето да ви се похваля какво събра за колекцията си.

Аз щедро му позволявам да се снима и да си говори с тях. Не виждам потенциал да имат общо бъдеще, така да се каже. Та той се кара с мен, ако го надбягам със съвсем малко – а Айлиш ще го надбяга дори и да й вържат очите и да я прострелят в двата крака. Егото му няма да издържи на това.

Като стана въпрос за бягане с вързани очи – в Малага бягаха хора с невероятни съдби – един фронтрънър от Германия, който е изгубил зрението си като е бил на 17, избяга трасето за 18 минути. Друго момче от Франция пък, на 20 и няколко е преборил рак и се е върнал на трасето по-силен от всякога. В Малага мисля, че направи време под 16 минс.

Този уикенд ми даде две неща. Освен MetaSpeed Sky ми даде и различна перспектива – видях колко незначителни са както притесненията ми, така и постиженията ми. Какво е една кашлица, която може да ти компрометира едно бягане ( колкото и да ти е важно) - на фона на онкологичната болест или изгубеното зрение, които биха могли да те обездвижват или да ти отнемат живота? Този уикенд ми подари среща на живо с хора, които не бяха позволили да бъдат прекършени от толкова трагични обстоятелства.

А времето, което гонех – под 20 минути? След новите преживявания също ми се вижда като вчерашни новини. Иска ми се да започна да бягам 5 км за 19 минути. С помощта на MetaSpeed се надявам, че ще успея. ( Не качвам спесификациите на обувката, защото виждам, че Ачо ги е качил в неговия блог тук - https://asics.tv/3vQxirs

изготвено от
portrait

Ния Йотова

Директор бизнес развитие в ZenArt VR (компания за разработка на VR) от София


Клуб: 5kmrun

Моите дисциплини
10k Полумаратон Трейл бягане

Искате да научите повече за общността на ASICS FrontRunner?