Know the Rules

Ето, че дойде дългоочакваният ден. Денят, в който ще се състезавам и ще премеря сили с други подобни на мен хора.

Дисциплината е “Sprint” или, казано с други думи – 750м плуване; 20 км колоездене и 5 км бягане.

„Нищо особено биха си помислили някои“. Или пък „Цели три спорта!!!. Това едно след друго ли го изпълняваш?“

Някой, който ме познава би ме попитал, Как реши да се „пуснеш“ на триатлон!!! Та ти си бегач и изведнъж триатлон. Странна работа, ама като си го решил. Давай!!! Та, и аз така. Давам си, колкото мога. Но даването е свързано с различна подготовка и по трите вида спорт, както и с добра екипировка и оборудване в зависимост от метеорологичните условия през състезателния ден.

Как го реших!!! Ами много лесно. И без това обичам да карам колело, като малък не слизах от едно Балканче, което беше от онези старите, които се разглобяват по средата с една черна врътка (Ако не се сещате за тази врътка и този модел, значи не сте достатъчно…. Помъдрели).и обикалях цялото село през лятната ваканция. Къде ли не беше ходило това Балканче…, даже се сещам, че го използвах и за превоз на едни тежки арматурни тръби, от които бях решил, че ще си правя лост за набирания и малка щанга за тренировки. А колко падания и белези по коленете имам от изпълненията с него, може би са поне 20. Само ще вметна, че при една от каскадите ми кормилото ми остана в ръцете, а предната гума, заедно с вилката се завъртяха на 180 градуса и последва страхотно салто и двете ми колена бяха трудни за разпознаване. Естествено, аз не плача, нали съм Мъж (А по-късно и Мъжа на Лара) веднага взех нещата в свои ръце. Наплюнчих по едно листо и го лепнах на всяко коляно за да спре кръвта. Така ми бяха казвали! Събрах си остатъците от колелото и себе си и се запътих към дядо ми, който си беше майстор да ми го поправи.

Това беше леко отклонение за опита ми с колела и дали обичам да карам колело. Естествено, когато поотраснах все по-рядко карах колело по обясними причини (нямам време), но откакто двамата ми сина поотраснаха малко, реших, че ще караме заедно.

През есента на 2020г., на едно от състезанията на XLkmrun в Борисовата градина се заприказвах с Роси и Вадим от „Асиксите“ за триатлон и разбрах, че те наскоро са основали клуб по триатлон „Три Тийм София“ заедно с други хора.

Естествената ми реакция беше „Ми супер, мога ли да се запиша във вашия клуб?“. И така, записах се.

В един момент си викам. „Ок, мога да бягам, сравнително прилично, с колелото все ще се справя, ама трябва да потренирам и малко плуване.“

Естествено съдбата си знае работата и в края на септември миналата година получих възпаление на десния ахилес и …. Заместих бягането с плуване.

След около месец кракът ми беше доста по-добре и започнах да си бягам, но оставих и плуването. „Нали съм в Клуба и трябва да тренирам и плуване. И така, плуването остана част от седмичните ми тренировки до момента. Нямам почивен ден през седмицата.

Нещата в Клуба започнаха да придобиват смисъл, когато си направихме „Плувна академия“ и се заснехме с го-про камера за да се видим отстрани каква ни е техниката, а също и да си анализираме грешките впоследствие.

Правихме си он лайн събития на които се обсъждаха тренировки; хранене; екипировка и др.

През пролетта на 2021г., реших , че е време да си купя някаква „шосейка“, обаче изборът не беше изобщо голям за колела афтър маркет. След няколко седмично гледане на обяви се спрях на един гравел модел, който изглеждаше добре, но беше не поддържан и с разбити части. Калкулирах, че инвестицията като първо подобно колело си заслужава и се хвърлих.

Понеже обичам всичко да работи като добре смазана машина веднага го закарах в един от най-добрите сервизи и им казах основен преглед на всичко и смяна на счупеното с нови части. Няма да споменавам, че към момента малко съжалявам, че не си купих 100% ва шосейка, но това ще е следващото, а и който иска гравел колело ще го получи в перфектно състояние оборудвано и за offroad и за шосе.

Ето , че дойде и дългоочакваният Уикенд. Част от момчетата бяха заминали предишният ден - петък с микробус за да присъстват на пресконференцията, а аз, Стийн и Алекс, който е един от най-добрите състезатели в българския триатлон потеглихме за Бургас. Пристигнахме в събота вечер (състезанието за професионалисти е в неделя сутринта) и първата ни работа беше да отидем и да огледаме отделните трасета. Започнахме с плуването. Водата беше учудващо нестудена и приятна за плуване. След това си набелязахме "жертва", която да ни пази багажа и отидохме да повъртим малко. Накрая разузнахме и трасето за бягане. Направихме бърз разбор и си казахме, че всичко трябва да направим на макс. Разстоянията не са толкова големи. Все пак дистанцията се нарича „СПРИНТ“. С учуда установихме, че жертвата ни, пазач на багажа си е тръгнала, защото сме се забавили повече от необходимото. Важното е , че багажа беше там и й благодарим.

Вечерта се събрахме в една хубава пицария и всеки си поръча или паста или пица и бира естествено.

Прибрахме се със Стийн в хотела и започнахме да приготвяме колелетата и вещите, които ще ни трябват за състезанието.

Първо облепихме каските. Поставихме по четири лепенки с номера от всяка страна. Поставихме лепенки на колчето на седалката също. Направихме си електролити и закуска за сутринта.

Сутринта преди старта предстоеше надписване на състезателите и вкарване на колелетата в зона Т-1. Там трябваше според правилата на Международната федерация по триатлон да оставим в празна щайга само каска, маратонки, очила и ръкавици. Тъй като всички състезатели носеха по една раница багаж, а според правилата багажа не бива да престоява в щайгата настъпи лек смут. Един от съдиите даваше указания, че багажа може да остане в щайгата, а друг твърдо забраняваше и беше неотстъпчив.

Така изгубихме поне десет минути, може ли или не може да ползваме щайгата за багажа. Накрая разрешиха.

Стартът беше даден точно 20миниути след осем часа сутринта, като състезателите бяха подредени в две колони по ред на номерата и на всеки му се съобщаваше името. Ето, че плуването започна. Голяма цапалница и удряница по главите и телата на състезателите настана. Водата стана бяла и не се виждаше нищо, камо ли сигналните буйове. Това беше първите 100-200 метра. Завърших плуването за около 17 минути, което беше средна работа по моите критерии. Ако беше за 15 щях да съм по-доволен, но…

Бързо излязох от водата, като бях решил да карам колело с маратонките, с които ще бягам(ASICS MetaSpeedSky). Обух ги на босо (голяма грешка). Изкарах колелото от зоната Т-1 и започна въртенето. Знаех, че преди мен има поне 10-15 човека, но се надявах да компенсирам малко тук и повече при бягането. Да, ама не, както казват някои велики умове. Колоезденето си е цяло изкуство и аз с моят Гравел Байк с по-дебели гуми си бях направо за друго състезание, но не и за гладък шосеен асфалт. Виждах, че се движа с около 35-37км/час на моменти, но други ме изпреварваха значително по-бързо. А въртяха със същата интензивност, каквато и аз. Колелото има значение, повтарях си аз през цялото време, на бягането трябва да наваксам.

За 38 минути финиширах с колелото и без да губя време започна бягането.

Бях с бързите маратонки, така че трябва да наваксам колкото мога повече. По време на този етап забелязах, че преминавам покрай нещо като „Penalty box“ и ми беше много интересно за какво се използва!!! Изпреварих доста състезатели, но това не ми даде особено предимство в крайното класиране, като финиширах за 17 минути и нещо и се наредих на 31 място от 60 участника.

Направих финален спринт, като дръпнах 2-3 човека точно накрая (нали трябва да има хубави снимки) преминах през финалната арка.

Според правилата, трябва всички състезатели да финишират за да се влезе в зоната Т-2 и да се освободят велосипедите. Така че настана едно чакане, защото трябваше и жените да приключат също.

Състезанието приключи и с Стийн си обсъждахме преживяното, къде сме допуснали грешки, какво може да подобрим, на какви състезания ще участваме в бъдеще и т.н. През това време се обади Джонатан и ни съобщи, че той и ние сме били DSQ или дисквалифицирани. Учудването ни беше голямо, защото финалът беше преди 3-4 часа и до този момент си бяхме в общото класиране. След разговор с един от съдиите на място се установи, че сме дисквалифицирани, защото не сме били спрели на „Penalty box“ , където е трябвало да изчакаме 10 секунди. Това били наказателна станция, ако си направил някакво нарушение в някоя от дисциплините, съдията те е видял, отбелязал е нарушението и при бягането е трябвало да се осведомиш от табела, която е до „Penalty box“ дали номера е изписан там. Ако си там, значи си наказан и изпълняваш наказаното, което обикновено е „време“, а може и допълнителни обиколки . Ех, казах аз на Стийн научихме по трудния начин за какво се използва този „Бокс“.

След като участвахме, завършихме и бяхме дисквалифицирани, беше време да си съберем партакешите и да се връщаме в София. Алекс, обаче ме помоли да вземем негова позната, която е от съдиите и да я откараме до София също. Оказа се, че именно тя ни е дисквалифицирала и вписала в наказателния списък. Първоначално, нито аз, нито Стийн искахме и да чуем да возим съдията, който ни е изхвърлил от състезанието. Бяхме, меко казано, гневни. Въпреки това аз се съгласих, но Стийн упорито отказваше. В крайна сметка го убедих, а и нали Алекс ме помоли.

По време на пътуването научихме много за правилата, както и за самата нова федерация по триатлон, която тепърва ще набира скорост и развива детско-юношеския спорт.

Да си призная по пътя до София се изкушавах на няколко пъти спра и да накарам „съдийката“ да слезе и да провери дали ми работят стоповете отзад, но в крайна сметка не го направих.

Все пак, тя обеща в Пловдив да не ни дисквалифицира, а и никога повече надявам се.

Ето как научих за какво се използва „Penalty box-а“ в Триатлона!!!

изготвено от
portrait

Емил Йотов

"Информационна сигурност" от София

Възрастова група: 40-45
Клуб: ASICSFrontRunner/TriTeamSofia

Моите дисциплини
Полумаратон Плуване Кондиционни тренировки 10k Триатлон

Искате да научите повече за общността на ASICS FrontRunner?